„Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно.”

„Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.”

„Страхът е моят наркотик и вероятно най-добрата част от мен.”

„Този, който търси, не намира, а този, който не търси, бива намерен.”

„Първият признак, че започваш да разбираш, е желанието да умреш.”

„Всяка революция оставя след себе си само тинята на една нова бюрокрация.”

„Всеки, който запазва способността да вижда красотата, никога не остарява.”

„Не бива да се привлича вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. Трябва да се държим спокойно, дори когато всичко се върши противно на здравия разум.”

„Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.”

 „Оковите на изтерзаното човечество са направени от канцеларска хартия.”

„Историята, тази героична родина във времето, днес вече не удовлетворява евреите: те са завоювали правото си на родина в пространството.”

„Какво общо имам с евреите ли? Аз едва ли имам нещо общо със самия себе си.”

„Не бива да се привлича вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. Трябва да се държим спокойно дори когато всичко се върши противно на здравия разум.”

„Общуването с хората подтиква към самонаблюдение.”

„Да вярваш в прогреса не означава да вярваш, че е направен някакъв прогрес”.

„Моят живот е колебанието да се родиш.”

„Започни с това, което е правилно, а не с общоприетото.”

„Първият признак, че започваш да разбираш, е желанието да умреш”.

„Книгата трябва да ни служи като брадва за замръзналия свят под нас”.

„Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен”.

ФРАНЦ КАФКА – един от най-значимите немскоезични писатели на ХХ век, роден на 3 юли 1883 г. в Прага (тогава Австро – Унгария). Днес е смятан за един от "тримата влъхви" на модерната литература заедно с Джеймс Джойс и Марсел Пруст. В негова чест са учредени две международни литературни награди — през 1979 г. от град Клостернойбург и през 2001 г. от Прага. Според Владимир Набоков най-силно влияние по отношение на литературния му стил е оказал Гюстав Флобер. Подобно на френския писател и Кафка си служи с езика като с работен инструмент. В прозата си използва словесни обрати от речника на администрацията, деловите среди, съдопроизводството, естествените науки.
Почти във всичките си творби Кафка разработва темата за личностното поражение пред неведомите сили на закона и непроницаемите житейски условности. Героите му напразно се стремят към социална значимост, а крушението им е представено най-често в леко иронична светлина. Текстовете на Кафка са ясни и в същото време закодирани и херметични. Поради предметния език, несложното действие и ярката образност те изглеждат леснодостъпни, но стават трудни за възприемане, когато се долови тяхната неизмерима дълбочина и екзистенциална тревожност на посланията им. Първите му значими творби са разказът "Присъдата" (1913) и новелата "Преображението" (1915).
Умира в санаториума в Кирлинг край Виена през 1924 г., поразен от туберкулоза. Въпреки завещанието му, което повелява всичко, излязло под перото му, да бъде изгорено, приятелят му Макс Брод издава посмъртно три негови недовършени романа - "Процесът " (1925), "Замъкът" (1926) и "Америка" (1927), - както и сборника с непубликувани разкази "При строежа на Китайската стена" (1931). Излиза и кореспонденцията му с Фелице Бауер и с Милена Йесенска, както и прочутото му "Писмо до бащата" (писано през  1919 г.). Посмъртно са издадени и неговите "Дневници".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 131 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.