„Нищо не може да се излекува без болка.“

„Мъжът е просто мъж. Но синът - това наистина е друго нещо."

„Любовта или я има, или я няма. Лесната любов изобщо не е любов.“

„Справедливото невинаги е правилно.“

„Когато нещо се връща към живот, винаги е болно.“

„Диапазонът от емоции, които съм изпитала като чернокож човек и като жена е по-голям от на някой, който не е нито едно от двете. Изглежда, че светът ми не се е свил, защото съм чернокожа писателка. Просто се е разширил.”

„Ако има книга, която много искаш да прочетеш, но все още не е написана, тогава ти трябва да я напишеш.”

„Коригирайте какво можете да коригирате и приемете като урок това, което не можете да коригирате.“

„Кажете ни какво е да бъдеш жена, за да разберем какво е да си мъж. Какво прави разликата? Какво е да нямаш дом, да бъдеш отделен от тези, които познаваш? Какво е да живееш в градове, в които не могат да понасят твоята компания?”

„Възможността на писателите да си представят какво е да си друг човек, да опознават непознатото и да мистифицират познатото е най-голямата им сила.”

„Сладките, луди разговори, пълни с половинчати изречения, мечти, фантазии и недоразумения са по-вълнуващи, отколкото разбираемите неща могат някога да бъдат.”

„Когато пиша, не превеждам на белите читатели. Достоевски е писал за руската аудитория, но можем да го четем. Ако съм конкретна и не обяснявам прекалено много, всеки може да ме чуе.”

„Няма какво повече да бъде казано – освен защо. Но след като е трудно да се справиш със защо, човек трябва да се примири с как.”

„Ако ще потискаш някого, трябва да държиш и двата края на веригата. Ограничен си от собствената си репресия.”

„Не можеш да бъдеш егоист с тези, които обичаш.“

„Какъв е смисълът тоалетните да са разделени при днешните нрави?“

„Пиша за чернокожите по същия начин, по който Толстой не е писал за мен, 14-годишно момиче от Лорейн, Охайо. Не е нужно да се извинявам или да се чувствам с ограничени възможности, защото не пиша за белите хора – което всъщност не е точно така, тъй като в книгите ми има много персонажи, които са бели хора. Важното е да не чуваш гласа на критика, бял мъж, който одобрява написаното.”

ТОНИ МОРИСЪН – американска писателка, родена на 18 февруари 1931 г. За романа си „Възлюбена“ е удостоена с наградата „Пулицър“ за художествена литература през 1988 година и Нобелова награда за литература през 1993 г. През 2012 г. е наградена с Президентския медал на свободата. На български са издадени романите „Възлюбена“, „Джаз“, „Песента на Соломон“ и др.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.“

Френсис Бейкън, английски философ и писател, роден на 22 януари преди 459 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.