„Нищо не може да се излекува без болка.“

„Мъжът е просто мъж. Но синът - това наистина е друго нещо."

„Любовта или я има, или я няма. Лесната любов изобщо не е любов.“

„Справедливото невинаги е правилно.“

„Когато нещо се връща към живот, винаги е болно.“

„Диапазонът от емоции, които съм изпитала като чернокож човек и като жена е по-голям от на някой, който не е нито едно от двете. Изглежда, че светът ми не се е свил, защото съм чернокожа писателка. Просто се е разширил.”

„Ако има книга, която много искаш да прочетеш, но все още не е написана, тогава ти трябва да я напишеш.”

„Коригирайте какво можете да коригирате и приемете като урок това, което не можете да коригирате.“

„Кажете ни какво е да бъдеш жена, за да разберем какво е да си мъж. Какво прави разликата? Какво е да нямаш дом, да бъдеш отделен от тези, които познаваш? Какво е да живееш в градове, в които не могат да понасят твоята компания?”

„Възможността на писателите да си представят какво е да си друг човек, да опознават непознатото и да мистифицират познатото е най-голямата им сила.”

„Сладките, луди разговори, пълни с половинчати изречения, мечти, фантазии и недоразумения са по-вълнуващи, отколкото разбираемите неща могат някога да бъдат.”

„Когато пиша, не превеждам на белите читатели. Достоевски е писал за руската аудитория, но можем да го четем. Ако съм конкретна и не обяснявам прекалено много, всеки може да ме чуе.”

„Няма какво повече да бъде казано – освен защо. Но след като е трудно да се справиш със защо, човек трябва да се примири с как.”

„Ако ще потискаш някого, трябва да държиш и двата края на веригата. Ограничен си от собствената си репресия.”

„Не можеш да бъдеш егоист с тези, които обичаш.“

„Какъв е смисълът тоалетните да са разделени при днешните нрави?“

„Пиша за чернокожите по същия начин, по който Толстой не е писал за мен, 14-годишно момиче от Лорейн, Охайо. Не е нужно да се извинявам или да се чувствам с ограничени възможности, защото не пиша за белите хора – което всъщност не е точно така, тъй като в книгите ми има много персонажи, които са бели хора. Важното е да не чуваш гласа на критика, бял мъж, който одобрява написаното.”

ТОНИ МОРИСЪН – американска писателка, родена на 18 февруари 1931 г. За романа си „Възлюбена“ е удостоена с наградата „Пулицър“ за художествена литература през 1988 година и Нобелова награда за литература през 1993 г. През 2012 г. е наградена с Президентския медал на свободата. На български са издадени романите „Възлюбена“, „Джаз“, „Песента на Соломон“ и др.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Човек не може да живее само с миналото. Но миналото живее в човека, то присъства в неговите най-скрити глъбини, то е връзката му с нещата, с хората, с времето. Миналото – то е ретроспективът на настоящето. “

Константин Константинов, писател, преводач и мемоарист, роден на 3 август преди 130 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.