„В гнева си глупаците имат остър език, но от това не стават по-богати.“

„Завистта няма почивен ден.“

Знание и могъщество е едно и също.

Знанието само по себе си е сила.

„Мълчанието е добродетелта на глупаците.“

„Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен.“

„Парите са добър слуга, но лоша любовница.“

„Този, който знае малко, се отличава с голяма подозрителност.“

„Трябва да се стремим към знание не заради споровете, не за да презираме другите, не заради полза, слава, власт или други низки цели, а за да бъдем полезни в живота.“

„Човек, който властва над другите, губи личната си свобода.“

„Човек може толкова, колкото знае.“

„Повече от всичко се самозалъгваме.“

„В истинската красота винаги има някакъв недостатък.“

„Възможността да се краде ражда крадеца.“

„Старият завет смята просперитета за нещо добро. Новият завет – за нещастие.“

„Парите като тор: ако не са разпръснати, няма да бъдат полезни.“

„Красотата е като скъпоценен камък: колкото по-прост е, толкова по-скъп е.“

„Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.“

„Любовта към родината започва със семейството.“

„Колкото по-малко истина има в историята, толкова повече тя доставя удоволствие.“

ФРЕНСИС БЕЙКЪН – английски философ, юрист и писател, роден на 22 януари 1561 г. Трудовете му установяват и популяризират индуктивната логика (т.е. от частното към общото). Чрез наблюдения се набира емпиричен материал. Информацията се обобщава и по този начин се формулират аксиоми. Аксиомите от своя страна също се обобщават и се формулират висшите аксиоми – научните закони в науката. Индукцията предполага извличане на познание за природата чрез експерименти, наблюдения и проверка на хипотези. В контекста на епохата тези методи се свързват с окултните течения на херметизма и алхимията. Бейкън се занимава с въпроса за класификация на науката. Той прави две класификации: на основа на познавателните способности и пирамидална класификация. Бейкън озаглавява проекта си за реформа в науката „Голямото възстановяване“. От така замисления труд Бейкън успява да завърши първите три части, станали известни като „Нов органон“ .Умира на 9 април 1626 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всичко, което приема гигантска форма, впечатлява глупавия.”

Ерих Кестнер, германски писател, роден на 23 февруари преди 121 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.