„Учителят трябва да бъде освободен от принудата да тъпче в главата на младите ненужна информация и клишета от рода на "чисти чувства" и "драматично раздвоение". За да стане това, той трябва да разполага с времето да задава въпроси и да изслушва отговорите. От друга страна не по-малко важно е формата на матурите и външното оценяване да бъде такава, че да стимулира такъв тип работа в клас, а не пасивното запаметяване на нужна и ненужна информация.“

„Учителите са тези, които осъществяват една образователна реформа, и ако те я намират за безсмислена, не я разбират и я бойкотират, значи нищо няма да се получи.“

„Не мисля, че можем да стигнем веднъж завинаги до окончателното знание и да "затворим страницата". По-скоро ми се струва важно да не стоим на една и съща страница или при една и съща книга.“

„А най-големият проблем дори не е в това, че корупционните мрежи получават нова легитимация. Най-опасното е, че става възможно фашизоидната реторика да се възпроизвежда и печели терен безконтролно. Като вирус.“

„Липсата на живец в политическия дебат е пряко отражение на общото зацикляне, от което сякаш няма измъкване – публичното пространство, което трябва да ни свързва в гражданска цялост, е запълнено основно със Слави Трифонов и "Биг Брадър" от едната страна и ГЕРБ и БСП от другата. Редуващи се посредствености, от които никой вече не очаква нищо повече. И периодично някоя катастрофа, я КТБ, я барутна фабрика, която сякаш иде само да докаже усещането за разпад на държавата, но не и да промени нещо.“

„Всъщност романът на Антон Дончев ( „Време разделно“) е цял компендиум на текстове със съмнителна автентичност и подчертан патриотично-страдалчески характер.“

„Добрият месия и управник е онзи, който оставя хората в отделните сфери да работят нормално, който им създава условия за нормално съществуване по правилата“.

„Колкото по-успешен и обичан от публиката е един автор, толкова по-напрегнати са очакванията към новата му книга. Тя трябва да носи от същото, заради което сме харесали предишните, и в същото време да е различна, надхвърляща представата ни за този автор.“ 

„Литературната периодика оцелява с проекти и в мизерия, като всяко нещо, което не може да разчита нито на държавата, нито на пазара. Всъщност си е чудо как оцелява.“

„Романът е голям комплекс за българските литератори.“

„Литературната критика е вид журналистика, а каква е журналистиката – 98% осведомяващо-рекламна. Новините (особено по телевизиите) са всъщност скрити реклами на действащите политици. Рекламата навлезе дори в самата фикция – т.нар. продуктово позициониране. Измислям филм, но героите ще ядат и пият онова, за което съм сключил рекламен договор. Литературната критика също потъна в “представяния”, “анонси” и т.н. Разбира се, критиката не е изчезнала напълно, но фигурира почти единствено в малките, специализирани издания.“

За “Нобел” се иска литература, която успява да стимулира интереса към цяло едно общество, или култура, или регион. Ние сякаш сами не сме си интересни като общество, как да сме интересни на другите?!“

„Дотам се докарахме, свестните у нас да се чувстват обречени.“

БОЙКО ПЕНЧЕВ - литературовед, писател, преводач и преподавател, роден на 16 януари 1968 г. През 2015 г. е избран за Декан на Факултета по славянски филологии в СУ.  Автор е на: „Стихосбирка“ (1992), „Тъгите на крайвековието“ (1998), „Слизане в Египет“ (2000), „Българският модернизъм: моделирането на Аз-а“ (2003), „Септември ’23: идеология на паметта“ (2006) и др. Съавтор е на „Българска христоматия“ (заедно с Георги Господинов Йордан Ефтимов и Пламен Дойнов 1995) и „Българска антология“ (1998). Превел е „Бог Върнън Литъл“ на ДБС Пиер (2004), „История и време“ на И.М. Савелиева и А.В. Полетаев (заедно с Христо Карастоянов (2006), „Езиковият инстинкт“ на Стивън Пинкър (2007), “Езикът на Бог” на Франсис Колинс (2008) и др.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!“

Блез Паскал, френски математик и литератор, роден на 19 юни преди 396 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,