„Винаги ще бъда Лея. Лея ме следва като неуловим аромат.“

„Да си обиден е като да пиеш отрова и да чакаш друг човек да умре.“

„Мисля, че истината е суров учител.“

„Не сдържайте поривите си, за да угодите на някого.“

„За разлика от хората, думите винаги ще бъдат, или поне докато има книги и езици, които ги възпроизвеждат, а хората в крайна сметка избледняват и изчезват против волята си.“

„Няма такъв момент, когато можеш да кажеш на себе си: "ОК, сега съм успешен, мога и да заспя."

„Миг удоволствие отнема прекалено много време.“

„Не можете да намерите искрена близост в Холивуд, защото там всеки може да се направи на честен.“

„Винаги можете да направите компромис. Независимо от това, компромисът не е толкова лесен, колкото всичко останало.“

„Не може да се гордеете с красотата и младостта си. Те не са дълговечни. Просто щастливо съвпадение и ДНК.“

„Харесвахте ме много години, така че всеки път, когато се погледна в огледалото, трябва да ви напиша чек за благодарност.“

„Аз съм умствено болна [страдала е от  биполярно разстройство]. Мога да кажа това. Не се срамувам от това. Преживях го, все още го преживявам и аз ще го изживя. Аз съм по-добре от вас.“

„Не искам животът да имитира изкуството. Искам животът да бъде изкуство.“

„Аз съм продукт на животновъдството. Когато две знаменитости се съберат в Холивуд, човек като мен се появява.

„Запазих в тайна романа си с Харисън Форд в продължение на четиридесет години. Никой не знаеше за това. Дори самият той.“

„Плача рядко. Опитвам се да запазя чувствата и емоциите в себе си - и тогава те стават вдъхновяваща експлозия."

КАРИ ФРАНСИС ФИШЪР – американска актриса, родена на 21 октомври 1956 г. Филмовият си дебют прави през 1975 г., партнирайки на Уорън Бийти в „Шампоан“. Същата година се явява на кастинг за роля във филма на Джордж Лукас „Междузвездни войни“ – нискобюджетна научна фантастика. Заради голямата конкуренция не очаква да получи ролята. Въпреки това е избрана за принцеса Лея Органа. След успеха на филма излизат продълженията „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, които утвърждават славата й и я превръщат в секс символ. Носителка е на награда „Сатурн“, има номинация за БАФТА и две награди „Еми“.  Има два кратки брака – с певеца Пол Саймън и с Браян Лурд, който я напуска заради мъж. От него има дъщеря – Били Катрин. Умира на 27 декември 2016 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"С диплома за художник можеш да пееш в „Ла Скала“, но не можеш да преподаваш в Софийската консерватория.“

Михаил Ангелов, български диригент, роден на 19 февруари преди 88 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.