„Кариеристите на оставят никаква следа след себе си, освен бивши приятели.“

„Знанието има граница, докато незнанието няма.“

„Национално въодушевление е, когато тълпата вика, но не знае защо вика.“

„Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография. Ако човешкият живот има някакъв предговор, той е от такова интимно естество, че за него изобщо не се пише.“ 

„Завърших автобиографията си с описание на женитбата, вярвайки, че след брака човек вече няма автобиография.“

„Често добродетелта е много по-голяма слабост, отколкото всеки друг недостатък.“ 

„Истината често е по-непостоянна от заблудата.“

„Всяка жена е актриса. Колкото е по-незабележима, толкова е по-голяма актриса.“

„Моята сестра няма ябълка, но аз имам ножче!“

 „В края на краищата аз те мразя само политически, защото си в друга партия, но в сърцето си те обичам.“

„Бракът е книга, която с радост се чете в първото издание, по-рядко във второ, а когато поради давност се превърне в класика, губи всякаква стойност.“

„Бракът е една от малкото исторически прояви, при които завоевателят се подчинява на победения.“

„Бракът е препоръчано писмо, обикновено адресирано неправилно, което е интересно само докато е затворено.“

„Бракът е договор, при които щом веднъж в живота човек каже "Да", се задължава да го повтаря цял живот.“

„В любовта най-опасното нещо са отсъствията.“

„Любовта не е първата целувка, любовта е връзка за цял живот.“

„Първата любов е опасна само когато е последна.“

„Философия е, когато ти не разбираш какво ти говоря, а аз не разбирам ти какво ми говориш.“

„Само два пъти човек се мери – когато отива в казармата и когато отива на оня свят.“

„Преди време срещу мене бяха започнали цяла хайка. Всичко живо, което беше хванато от крастата да пише, започваше да се чеше о мене и аз бях станал нещо като домашно упражнение за всички ония, които, разбира се, започваха своите литературни упражнения с критика. Всички те доказваха шумно, че у мене няма нито духовитост, нито талант. След като ми създадоха по тоя начин известна репутация на човек, лишен от духовитост и от талант, започна да се шушука, че тая репутация била достатъчна квалификация за мен да бъда избран за член на Академията на науките и изкуствата и че всеки момент вече мога да очаквам това да стане. И тъй като всеки академик е длъжен да си напише автобиография, то аз реших да събера, докато е още време, материалите за своята. Защото на нашите академици за тази работа са им необходими по няколко години, а има и такива, които така си и умират, без да довършат това толкова велико и важно дело, поради което днес нищо не знаем нито за техния живот, нито за научната им дейност. Ето от тия съображения се ръководех, когато започнах да пиша тая книга. из предговора на "Автобиография"

БРАНИСЛАВ НУШИЧ – сръбски писател, комедиограф и дипломат, роден на 20 октомври 1864 г. В комедиите си изобличава пороците на сръбското общество. Неговата „Автобиография“ се радва да огромна популярност. Автор е и на учебник по реторика. Някои от разказите му са пропити с любов към българския народ.

Умира на 19 януари 1938 г. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

За “Нобел” се иска литература, която успява да стимулира интереса към цяло едно общество, или култура, или регион. Ние сякаш сами не сме си интересни като общество, как да сме интересни на другите?!“

Бойко Пенчев, литературовед, писател, преводач и преподавател, роден на 16 януари преди 51 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.

Сърцето на шампиона

„Крийд 2“ ще се хареса, ще си върне разходите, ще натрупа и печалба, това е ясно. Той е добър като замисъл, но куца като реализация.

Жаждата, която ни изгаря

Малката стегната повест на Карабашлиев, коята излезе след разточителния му епос „Хавра“, се поглъща бързо, без усилия и предразполага към размисъл.