„Трябва да стане лично преживяване нуждата да имаме една непрекъснато възраждаща се идентичност, за да се промени тя, а не да е застинала веднъж завинаги." 

„Вярно е обаче, че преходът от майчин към някакъв друг език е истински "матрицид" (майцеубийство), особено ако в резултат човек започне да се изразява само на втория език, а връзката му с майчиния език придобие крайно ограничен характер." 

„Ние на Балканите всъщност сме Византия и аз съм много горда, че произхождам от този регион. А той не е добре познат на Запада. Вярно, това което е останало от Византия, се намира в състояние на културен упадък и ужасна икономическа бедност, поради което не е привлекателно за западняците.” 

„Интелектуалците, които са наричали себе си хуманисти, от различни идеологически формации, от различни страни и култури, счупиха оковите на феодална Европа, за да търсят не толкова отговори, колкото въпроси ...”

„Франция е струва ми се единствената страна, където политиците се гордеят, че пишат, и този вкус към езика, почти свещен, се споделя от всички социални класи, чак до най-скромния селянин... 

 „В православието има, струва ми се, спряно духовно развитие отпреди Ренесанса. Може би наред с други причини и заради османската окупация, и това играе важна роля за изключването на тези страни от Източна Европа от европейския свят, ако не и нещо повече.”

„Депресираният човек е радикален, мрачен атеист.”

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

„Назоваването на страданието, въздигането му, разчленяването му на малки компоненти – това без съмнение е начин за обуздаване на мъката.”

„Унижението е преди всичко неяснота.”

„Днес е апотеозът на човешката лудост. Политиката е част от това, особено  в своите смъртоносни изблици. Тя не е поле, в което човешката свобода се разгръща. Модерният свят, светът на война, Третият свят, престъпният свят нямат бляскава страна. Модерният политически домейн е в огромна степен тоталитарен, социален, изравняващ, изтощаващ. Следователно лудостта е място на асоциалното, неполитическото и, парадоксално, на свободната индивидуализация.”

„Унижението е просто граница, отблъскващ дар на другото, вътрешно аз, за да може истинското аз да не изчезне, а да намери начин за съществуване в отчуждението.”

„Назоваването на страданието, превъзнасянето му, дисектирането му на малки компоненти несъмнено е начин за ограничаване на скръбта.“


ЮЛИЯ КРЪСТЕВА – българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни 1941 г. в Сливен. Завършва френска филология през 1964 г. в СУ „Климент Охридски”. През 1966 г. заминава за Париж със стипендия от френското правителство и оттогава живее във Франция и пише предимно на френски. Във Франция се посвещава на научна дейност - работи с Ролан Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група „Тел Кел“ и се омъжва за нейния лидер Филип Солерс. Защитава докторат по семиология (1968) и държавен докторат на лингвистична тема в Париж (1973). Професор по лингвистика в Парижкия университет  (1974). В края на 70-те години завършва обучение по психоанализа. Сега е професор в парижкия университет „Дени Дидро”. Изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети. Член е и на Британската академия. През април 1997 г. получава ордена на Почетния легион. Норвежкото правителство ѝ дава през 2004 г. Холбергова награда. През 2008  г. основава международната награда „Симон дьо Бовоар”. Автор е на романите „Самураите”, „Старецът и вълците”, „Тереза моя любов” и др.

 

Коментари  

0 #1 Иван Хаджиев 18-04-2018 19:05
Фрогоко: Турското знаме се развя над българско читалище по ...
https://frognews.bg/.../frogoko-turskoto-zname-razvia-nad-balgarsko-chitalishte-vrem...
Преди 2 часа - Фрогоко: Турското знаме се развя над българско читалище по време на религиозен ритуал . На 14.04.2018 г. в гоцеделчевското село Рибново се състоя т. нар. сюнет (масово обрязване на малки момченца), на който малко медии обърнаха внимание, защото събитието съвпадна с тежката ...
Изображения за турското знаме се развя в рибново
Цитиране
  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 92 години.

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.

Днес компетентността не се възнаграждава, а дори се наказва

"Психология на глупостта" под редакцията на Жан-Франсоа Мармион.

"Страх ме е да си помисля, че колкото по-глупави ставаме като общество, толкова по-глупави хора ще ни управляват." - Николай Слатински

За „Ирландецът“ и дон Робърт Де Ниро

Това е опус магнум за Скорсезе, най-доброто, което може да предложи в момента.