„В малките градчета хората страдат от потисната похот. Тоест в малките градчета без бордей.“

„Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.“

„Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.“

„Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена.“

„Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.“

„Не любовта опорочава приятелството. Краят му си е край.“

„Няма по-чужд човек на света от този, в когото си бил влюбен.“

„Опасно е всичко, което не владееш напълно добре. А ако го владееш, тогава е още по-опасно — тогава човек става лекомислен.“

„Парите — това е свобода, изкована от злато.“

„Повърхностни са само хората, които се считат за дълбокомислени.“

„Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее."

„Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.“

„Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни.“

„Същото е и с човека - дай му мъничко власт, и ще видиш как той заради нея ще забрави всичко. Това идва от само себе си, защото човек е преди всичко животно и само отгоре-отгоре, като филия хляб с масло, е намазан с малко приличие и човещина."

„Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.“

„ Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи, те се развалят. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух.“

„Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината.“

„Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много трудно приложима.“

„Няма нищо по-уморително от това да си с човек, който демонстрира своя ум. Особено, ако няма ум.“

„Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни.“

„Когато човек бяга в отчаяние и опасност, той се научава да вярва в чудеса; иначе не би преживял.“

„Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен.“

„Помагай когато можеш; направи всичко тогава – но когато е невъзможно вече да се помогне, забравяй! Обърни глава! Съвземи се! Състраданието е за спокойни времена. Не е за дни, когато рискуваш живота си. Погребвай мъртвите и поглъщай живота! Ще ти е нужен. Жалейката е едно, фактите са друго. Човек не скърби по-малко, ако вижда действителността и я приема. Само така ще остане жив.“

„Човек остарява само когато престане да чувства.“

„Мъжът трябва да обожава жените или да ги напуска. Нищо средно не съществува.“

„Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан.“

„Който е сам, не може да бъде изоставен.“

 

ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК – германски писател,  роден на 22 юни 1898 г. В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 г. е изпратен на Западния фронт. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната. Едва през 1927 г. завършва романа, донесъл му световна слава и признание - „На Западния фронт нищо ново“. Публикуван е през 1929 г. и е разказ за жестокостите на Първата световна война през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината е преведен на двадесет и шест езика (също и на български — с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу него се надига враждебна вълна — националистическите кръгове го обвиняват в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - „Обратният път“ (1931 г.). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се установява в Швейцария. През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя германското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Не изисквай от детето си отплата за всичко, което си направил за него."

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 140 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.