„Масовата култура е обезболяващо средство - аналгетик, а не наркотик.“

„Глупаците не стават повече, но са по-активни.“

„Ако адът съществува, той безусловно е компютризиран.“

„Ние сме банални, ние сме тревата на вселената – и се гордеем с нашата баналност.“

„Бъдещето винаги изглежда по-иначе, отколкото можем да си го представим.“

„В космоса нищо не се губи.“

„Преувеличението е майка на глупостта.“

„Полицията е космическа константа.“

„Технологията е независима променлива на цивилизацията.“

„Доброта е съюзник на престъплението.“

„Глупостта е движещата сила на историята.“

„Истината не зависи от вашата воля.“

„Духовната мастурбация е удовлетворяване на обещанията, вместо тяхното изпълнение.“

„Човек се нуждае от човек.“

„Доброто и злото са асиметрични величини. Доброто не се позовава на злото, за да потвърди своята правота, а злото винаги изтъква за оправдание едно или друго добро.“

„За да научиш нещо, трябва вече да знаеш нещо.“

„Тя те обича. Ти искаш да я обичаш. Но това не е едно и също нещо.“

„Границите на моралните отговорности са много по-широки от съдебния кодекс .“

„Няма по-страшно наказание от самотната вечност.“

„Съвременната цивилизация е обмен в името на удобството.“

„Няма малко зло. Етиката не се измерва чрез аритметиката.“

„Закон на професор Тарантога: Никой нищо не чете; ако чете, нищо не разбира; ако разбира, веднага забравя.“

„Колкото е по-пълно унищожението, толкова по-секретно се охранява.“

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита. Разбира се, тя намалява „болезнеността от битието“ за индивидите, а мимоходом увеличава сбора от нещастия, измъчващи всеки, именно поради своята безпомощност и бездействие спрямо масовите проблеми. Така че не трябва да я защитаваме като полезно средство дори и от прагматична гледна точка, защото това средство е лошо и безпомощно пред проблемите на човечеството.“

„Няма да има космически диалог. В космоса са възможни само монолози.“

„Светът трябва да се променя, иначе той неконтролируемо ще промени нас.“

„Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират.“

СТАНИСЛАВ ЛЕМ - полски писател, роден на 12 септември 1921 г. Според Теодор Стърджън той е най-четеният писател фантаст в света. Книгите му са преведени на 41 езика и са продадени в над 27 милиона екземпляра. Най-известното му произведение вероятно е романът Соларис, издаден през 1961 г., който е екранизиран в киното три пъти. Някои от произведенията са под формата на фантастика, но други имат облика на есета и философски книги. Носител е на Ордена на Белия орел, най-високото отличие за заслуги на Полша. Умира на 24 март 2006 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).