„Адът това са другите.”

„Винаги мога да избирам, но съм длъжен да знам, че даже когато нищо не избирам, все пак избирам.”

„Аз убих Бог, защото той ме раздели от хората, но смъртта му прави това разделение окончателно.”

„Не вярвам в Бог, неговото съществуване е опровергано от науката. Но в лагера за военнопленници се научих да вярвам в хората.”

„Не мисля, че съм просто продукт на случайността, че съм само една частица прах във Вселената; аз чувствам, че съм някой, който е бил очакван, създаден, планиран. Накратко, аз съм едно същество, което само един Творец би могъл да постави тук; и тази идея за творческа ръка се отнася до Бога. — От диалога между Сартр и Бени Леви в страниците на списание “Nouvel Observateur” от 1980 г.

„Не съм добродетелен. Децата ни ще бъдат, ако пролеем достатъчно кръв, за да им дадем правото да бъдат.”

„Ако една победа бъде разгледана в подробности, тя е неразличима от поражение.”

„Ако си самотен, когато си сам, не си добра компания.”

„Бедните не знаят, че тяхната функция в живота е да упражняват нашата щедрост.”

„Бог е отсъствие. Бог е самотата на човека.”

„Всички човешки действия са равностойни и по принцип са обречени на провал.”

„Всичко, което зная за живота си, изглежда съм го научил от книгите.”  

„Всичко е измислено, освен как да се живее.”

„Всяка епоха има своя собствена поезия. Във всяка епоха обстоятелствата определят една нация, раса или класа, която да поеме щафетата като създаде ситуация, която може да бъде изразена единствено чрез поезията.”

„Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество.”

„Животът губи всякакво значение в момента, в който се простиш с илюзията, че е вечен.”

„Животът започва от другата страна на отчаянието.”

„Израел е единствената страна в света, където можеш да наречеш някого евреин, без да те изкарат антисемит. ”

„Има дни, когато човекът вселява в мен ужас. ”

„Когато богатите хора воюват, бедните са тези, които умират.”

„Мразя жертвите, които уважават своите екзекутори."

„Нищо не се мени така често както миналото.”

„Смятам, че убийството е нещо абстрактно. След като дръпнете спусъка, вие не разбирате нищо от това, което се случва. ”

„Съществувам, защото мисля. ”

„Трябва да се страхуваш, сине мой. По този начин се става честен гражданин. ”

„Фашизмът не се определя от броя на своите жертви, а от начина, по който ги убива.”

„Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни. ”

„Човекът е обречен на свобода. ”

„Що се отнася до хората, мен ме интересува не това, което са, а това, което могат да станат.”

ЖАН-ПОЛ САРТР - френски философ, писател, драматург и общественик, е роден на 21 юни 1905 г. Той е най-представителната фигура за екзистенциалистката философия, която обяснява в своите специализирани текстове и онагледява в художествени произведения – романи, разкази и драми. Той е и един от водещите представители на френската философия на XX век. Работите на Сартр оказват влияние и върху социологията, критическата и постколониалната теория и литературната критика.
Славата на Сартър е най-голяма в десетилетието след Втората световна война, но тя се похабява постепенно с еволюцията на неговите политически възгледи все по-наляво. Практически до края на живота си той остава фигура с международна значимост, като се включва в трибунала на Бъртранд Ръсел, спасяването на бежанци и други каузи. Той е известен и със своята отворена връзка с известната феминистка Симон дьо Бовоар.
През 1964 г. Нобеловият комитет му присъжда на наградата за литература, която той отказва да приеме, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“. Умира през 1980 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“

Рей Бредбъри, американски писател, роден на 22 август преди 99 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.