„Адът това са другите.”

„Винаги мога да избирам, но съм длъжен да знам, че даже когато нищо не избирам, все пак избирам.”

„Аз убих Бог, защото той ме раздели от хората, но смъртта му прави това разделение окончателно.”

„Не вярвам в Бог, неговото съществуване е опровергано от науката. Но в лагера за военнопленници се научих да вярвам в хората.”

„Не мисля, че съм просто продукт на случайността, че съм само една частица прах във Вселената; аз чувствам, че съм някой, който е бил очакван, създаден, планиран. Накратко, аз съм едно същество, което само един Творец би могъл да постави тук; и тази идея за творческа ръка се отнася до Бога. — От диалога между Сартр и Бени Леви в страниците на списание “Nouvel Observateur” от 1980 г.

„Не съм добродетелен. Децата ни ще бъдат, ако пролеем достатъчно кръв, за да им дадем правото да бъдат.”

„Ако една победа бъде разгледана в подробности, тя е неразличима от поражение.”

„Ако си самотен, когато си сам, не си добра компания.”

„Бедните не знаят, че тяхната функция в живота е да упражняват нашата щедрост.”

„Бог е отсъствие. Бог е самотата на човека.”

„Всички човешки действия са равностойни и по принцип са обречени на провал.”

„Всичко, което зная за живота си, изглежда съм го научил от книгите.”  

„Всичко е измислено, освен как да се живее.”

„Всяка епоха има своя собствена поезия. Във всяка епоха обстоятелствата определят една нация, раса или класа, която да поеме щафетата като създаде ситуация, която може да бъде изразена единствено чрез поезията.”

„Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество.”

„Животът губи всякакво значение в момента, в който се простиш с илюзията, че е вечен.”

„Животът започва от другата страна на отчаянието.”

„Израел е единствената страна в света, където можеш да наречеш някого евреин, без да те изкарат антисемит. ”

„Има дни, когато човекът вселява в мен ужас. ”

„Когато богатите хора воюват, бедните са тези, които умират.”

„Мразя жертвите, които уважават своите екзекутори."

„Нищо не се мени така често както миналото.”

„Смятам, че убийството е нещо абстрактно. След като дръпнете спусъка, вие не разбирате нищо от това, което се случва. ”

„Съществувам, защото мисля. ”

„Трябва да се страхуваш, сине мой. По този начин се става честен гражданин. ”

„Фашизмът не се определя от броя на своите жертви, а от начина, по който ги убива.”

„Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни. ”

„Човекът е обречен на свобода. ”

„Що се отнася до хората, мен ме интересува не това, което са, а това, което могат да станат.”

ЖАН-ПОЛ САРТР - френски философ, писател, драматург и общественик, е роден на 21 юни 1905 г. Той е най-представителната фигура за екзистенциалистката философия, която обяснява в своите специализирани текстове и онагледява в художествени произведения – романи, разкази и драми. Той е и един от водещите представители на френската философия на XX век. Работите на Сартр оказват влияние и върху социологията, критическата и постколониалната теория и литературната критика.
Славата на Сартър е най-голяма в десетилетието след Втората световна война, но тя се похабява постепенно с еволюцията на неговите политически възгледи все по-наляво. Практически до края на живота си той остава фигура с международна значимост, като се включва в трибунала на Бъртранд Ръсел, спасяването на бежанци и други каузи. Той е известен и със своята отворена връзка с известната феминистка Симон дьо Бовоар.
През 1964 г. Нобеловият комитет му присъжда на наградата за литература, която той отказва да приеме, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“. Умира през 1980 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).