„Защо да се лъжем - живеем в общество, за което много по-важно е как изглеждаш, отколкото какъв си като човек.“

„Красотата, която ме впечатлява най-много, не е тази, която скрива недостатъците, а тази, която подчертава уникалността, оригиналността.“

„Каноническата красота, тази, която идва от рекламите и която повечето хора приемат за шаблон, е нож с две остриета.“ 

„Симпатизирам на жените и мъжете, които работят върху себе си - не само върху опаковката, но и върху душата, върху съзнанието си.“

„Много повече ме впечатлява една силна жена с присъствие, отколкото една шаблонна красавица.“

„Истинската елегантност е проявление на независим ум.“

„Днешната публика трудно може разбере защо родителите ми се срещнаха и се влюбиха. Моят баща, един невероятен интелектуалец с морални принципи, американските вестници го принизиха до нивото на плейбой… Това е унизително.“

„Синьо кадифе“ е единственият филм, в който се разсъблякох. Опитах се да не бъда секси, да не бъда сексапилна. Исках да бъда парче месо – същество с постоянно чувство за страх, с чувство за заплаха… Както виетнамското момиче от снимката, което бяга от напалма…“

„Аз, както и моята майка, не разбирахме, че да имаш кожено палто означава смъртта на едно животно в дивата природа.“

„Представата за идиличен живот на село съществува във фантазията на хората, живеещи в големите градове. В действителност селският живот представлява много работа, а пари се печелят едва едва.“

ИЗАБЕЛА РОСЕЛИНИ – италианска актриса и модел, родена на 18 юни 1952 г. Дъщеря е на шведската актриса Ингрид Бергман и  италианския режисьор Роберто Роселини. Най-известните й фирми са „Синьо кадифе“ и „Диво сърце“ на режисьора Дейвид Линч. През 80-те става модел на „Lancôme“. Автор е на няколко книги. Последната й се казва „Моите кокошки и аз“, в която разказва за живота си в селската си къща на Лонг Айлънд

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 85 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.