„Радостта не се намира във вещите. Тя е в нас самите.“

„Музиката не може да мисли, но тя може да въплъщава мисъл."

„Изкуството престава да е изкуство веднага след като съзнанието ни започне да го възприема като изкуство."

„Творецът на художественото произведение на бъдещето е не кой да е, а художник от настоящето време.“

„Възхищавах се на изпълнителите виртуози, но проклинах виртуозността.“

„Изкуството винаги е било перфектно огледало на обществения строй.“

„И детето, и приятелите ги обичаме само ако знаем как да обичаме. А това мъжът учи от жената.“

„Нещо, което не е вярно за момента, не може да има бъдеще.“

„Мелодията е единствената форма на музиката; музика без мелодия е немислима, а музиката и мелодията са неразделни.“

„Никога не гледайте тромбонистите, това само ги окуражава.“

„Народът е този, който се държи инстинктивно. Народът се държи несъзнателно и на това основание е естествен.“

 

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

"Вагнер има великолепни моменти, но слаби и скучни четвърт часове." — Джоакино Росини

"Музиката на Вагнер е по-добра, отколкото звучи." — Марк Твен

"Когато слушам продължително Вагнер, ме обзема желание да превзема Полша." — Уди Алън

"Колко тъжно! Това име остави дълбока следа в историята на изкуството." — Джузепе Верди, научавайки за края на именития си съперник

РИХАРД ВАГНЕР - германски композитор, театрален предприемач, общественик и диригент, роден на 22 май 1813 г. За разлика от повечето оперни композитори той сам пише винаги и музиката, и либретото си. Първоначално си създава репутация като автор от романтичното направление на Вебер и Майербер, но след това извършва революция в операта със своята концепция за „тотално произведение на изкуството“ (Gesamtkunstwerk), синтезиращо поетично, визуално, музикално и драматично изкуство, което прокламира в поредица есета между 1849 и 1852 г. Реализира идеите си най-пълноценно в първата половина на цикъла опери „Пръстенът на Нибелунгите“. Негова е концепцията за „музикалната драма“ като съвършено единство на поезия, музика и танц, обединени в драматургиката на сценичното изпълнение. 

Умира на 13 февруари 1883 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Не изисквай от детето си отплата за всичко, което си направил за него."

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 140 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.