„С такива върхове на пръстите жената като че ли прекрачваше обсега на обикновено човешкото. Или може би преследваше самата женственост? Раковина, огряна от багрите в нея, окъпано в роса венчелистче – хрумваха ми най-очевидните сравнения. Но същевременно не се сещах са никаква раковина, за никакво венчелистче, чийто цвят да прилича на тях. Бяха ноктите върху пръстите на момичето, несравними с нищо друго на света. По-бистри и по-прозрачни от най-тънката и фина раковина, и от най-деликатното листенце, те като че ли съдържаха роса на трагедия. Всеки ден и всяка нощ цялата ѝ енергия отиваше да шлифова тази трагична женска красота. Тази красота проникна в моята самота. И вероятно самотата ми покапа по ноктите на момичето и ги превърна в капчици трагедия.“ – из „Къщата на спящите красавици“.

„Старите мъже нямаха потребност да изпитват срам, да страдат заради наранената си гордост. Те изпитваха потребност да се разкайват и тъгуват на воля. Не можеше ли тогава „спящата красавица“ да е сама по себе си Буда? При това от плът и кръв. Младата кожа и аромата ѝ биха били утеха и прошка за печалните старци“ – из „Къщата на спящите красавици“.

„Непосредственото възприятие е по-силно от теорията. Не чуждите уроци водят към просветление, а интровертното прозрение. Истината се крие в "неписаните букви", тя е отвъд границите на словесното."

„Шедьовърът в една игра може да бъде разрушен, ако се игнорират чувствата на съперника.”

„Не може да има свят на Буда без свят на Дявола. А в света на дявола се влиза трудно. Не е за хора със слаби сърца.”

„Космическото време е еднакво навсякъде, човешкото време се различава от човек до човек. Времето тече еднакво за всички хора. Всяко човешко същество пътува през времето по различен начин.”

„Дори когато истинското време е хубаво, човешкото време е лошо.“

„Сложи душата си на дланта ми, за да я погледна, като кристално бижу. Ще я скицирам с думи.”

 „Каква е пенсионната възраст в бизнеса с романи? Когато умреш.”

„Лунатиците нямат възраст. Ако бяхме луди, ти и аз, можехме да сме доста по-млади.”

ЯСУНАРИ КАВАБАТА - японски писател, роден на  11 юни 1899 г. Сирак е от дете, но успява да завърши Токийския императорски университет. Още през 1925 г. постига признание от критиката с разказа си „Танцьорката от Идзу“. Неговата лирична и леко мрачна проза е издържала теста на времето. На български са достъпни книгите му „Къщата на спящите красавици” и „Гласът на планината”. Кавабата е първият японец, получил Нобелова награда за литература (1968 г.) Умира през 1972 г.

Коментари  

+2 #1 Златна Костова 10-10-2017 08:04
Прочетох старите издания на "Гласът на планината" и "Танцьорката от Идзу" и се влюбих в Кавабата и неговата проза. Преводът на Дора Барова е висш пилотаж! Поръчах си по Интернет "Къщата на спящите красавици", която също ме възхити, както очаквах. За съжаление, коректорската работа е под всякакво ниво, може да се каже, че направо липсва, което е недопустимо за една добра книга. Всъщност, изобщо за всяка книга.
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 52 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,