Вкъщи научих Ботевите, Чинтуловите песни. И приказки, разбира се. Например за Палечко, за дядо и ряпа. Но толкова време са имали нашите да се занимават с мене — толкова деца едно след друго. Купуваха ми книжки с картинки. Четеше се у нас Елин Пелин, разказите му. Сигурно тогава са излизали негови книги, защото често чувах това име от баща си. Мисля, че Елин Пелин е първото име на български писател, което съм запомнила.

От Ботев знаех „Пристанала“, „Хаджи Димитър“ — „Жив е той, жив е“, както го казваха. Имаше някакви брошурки, песнопойки. Името на дядо Славейков също се знаеше вкъщи. Помня детски стихотворения — „Сладкопойна чучулига“, „Две ръчички“.

В Търново имах много добри учители. По рисуване — Хаджиев. Често идваше при мене да ми показва, защото забелязал, че имам интерес към рисуването. Той ни водеше на Света гора да рисуваме на открито. Помня славеите, Янтра. Тогава си написах първите стихотворения за природата, за учителите.

Рашев бе доведеният син на Ботев, син на Венета от първия и мъж. Той бе красив — не висок, с лице почти кръгло, кестеняв, сладкодумен. Голям педагог, с похват. Да ти внуши най-скучното нещо да го учиш с интерес. Голяма любов ни вдъхна към народната поезия. Даваше ни домашно в специална тетрадка — да скандираме стихосложението. Правехме схемата на всяка песен с чертички и дъгички. Бях изчела Министерските сборници. Вече от него бях така усвоила ритъма, че щом погледна една песен, мога да определя цезурата и броя на сричките.

Така в Търново ми се зароди любов към рисуване и поезия.

Всъщност чак в гимназията започнах да се проявявам по литература. Учителка ни бе Тодора Касабова, руска възпитаница. Тя много ме обичаше, в класа бях предпочитаната й ученичка, винаги първа по нейния предмет. Работите ми се четяха в клас. Касабова на мен възлагаше много.

Като свърших гимназия, имах три перспективи и доста се колебаех между рисуването, театъра и литературата. Надделя това, че всичките ми приятелки отидоха в университета. Като следвах филология, знаех, че ме чака учителстване.

---

Кой си ти, на моя път застанал,

моя сън от клепките прогонил,

моя смях от устните откъснал?

И магия някаква ли стана?

---

Когато излезем от залива, там на открито,

и капки солени пръснат нашите устни,

и вятърът южен надуе платната развити,

и лодката бяла магьосана в път се впусне 

---

Чуй биенето на сърцето ми, виж сълзите в очите

и знай - никой досега не ме е прегърнал така,

никого до днес и аз не съм прегърнала - така.

---

Искам, майко, млада - младост да позная.

Злато ми снагата, свила ми косите,

господарска воля - огъня в очите.

Довека ли, майко, младостта ни трае?

Да стана зарана, да ошетам двора,

па да литна в къра - и да ми е тесен, -

сърпа да извия и викна песен,

та да потрепери равното Загоре...

---

Но е моята страст негасима

и безмълвен е жадния зов -

че той няма ни образ, ни име:

аз обичам самата любов.

---

Кой е рода ти, не знам, но ела - и от дъбови листи

аз ще ти сложа венец. Кой си, не искам да знам:

Пан, олимпиец, пират ли, дошъл сред водите златисти

белите кораби ти пепел да сториш и плам...

Слушай: царица да бях, бих ти дала аз своето племе,

вожд да му бъдеш и цар - ти, моя поглед сразил. -

Пастирка малка сега - е сирашкия жребий мой земен,

стадото мое брои - три само бели кози...

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА – българска поетеса и преводач, родена на 29 април 1893 г. Има забележителен творчески път - преминава през различни идейно-художествени търсения. Стилът и е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства. Стиховете й са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Публикувала е под псевдонимите Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела и Багряна. Умира на 23 март 1991 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Двете най-чести причини за нещастието на хората са: от една страна, незнанието колко малко им е необходимо, за да бъдат щастливи, а от друга, мнимите потребности и безграничните желания.“

Хелвеций, френски литератор и философ, роден на 26 януари преди 305 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.