"Писането е организирана спонтанност."

“Писането не е решение да правиш нещо, то е начин на живот”

"На медиите им е позволено всичко, а не са длъжни за нищо." 

"Реформацията на Лутер беше единствената ни революция."

"Книгата за мен е един вид лопата, с която се закопавам."

"Единственият ни избор за следващата война е да сме съучастници или невинни. На когото този избор му се вижда тежък, може да таи глупави надежди за атомна война."

"Би било страхотно, ако светът се променяше не с критики, а заради подкрепа."

"По-добре е, ако човек се води от опита си, а не от целите си."

"Търпението към самия себе си няма граници."

"Всяка неконтролируема власт е вредна, независимо кой я упражнява."

"Има само едно нещо, което е по-безсмислено от футбола - мисленето за футбол."

МАРТИН ВАЛЗЕР - германски белетрист, есеист и драматург, роден на 24 март 1927 г. Той е един от най-забележителните и най-четени, но и най-силно оспорвани писатели в Германия. Публикувал е 60 книги. Първата му белетристична творба веднага привлича вниманието – малкият сборник разкази „Самолет над дома“ (1955). След излизането на книгата носи на автора й наградата на литературното сдружение „Група 47“ и той става негов член. Тогава създава произведението, което го утвърждава като един от най-ярките и обещаващи млади германски автори – романа „Бракове във Филипсбург“ (1957). Наградата „Херман Хесе“ (1957), която получава, му дава възможност да заживее на свободна практика край Боденското езеро. Там Валзер написва романа „Полувреме“ (1960), с който започва своята „сага“ за приспособенеца Анселм Кристлайн. Следващият роман от тази поредица е „Еднорогът“ (1966). Тук наред с обществената картина във Федералната република писателят изобразява владеещия в страната „литературен бизнес“. Тази тема той разработва основно в повестта си „Фикция“ (1970). Социално-политическият ангажимент на Валзер намира най-силен израз в повестта „Болестта на Галистл“ (1972). В следващата си творба, романа „Крушението“ (1973), Валзер се разделя със своя основен герой – „виртуоза на приспособяването“. Мотивът за психическата обремененост на съвременния човек е в основата и на романа „Отвъд любовта“ (1976). През 1978 г. излиза повестта му „Бягащият кон“, която става литературно събитие. Следва поредица от романи, сред които „Душевен труд“ (1979), „Домът с лебедите“ (1980), „Писмо до лорд Лист“ (1982), „Прибой“ (1985), „Лов“ (1988), „Бликащият извор“ (1998), „Смъртта на един критик“ (2002), „Мигът на любовта“ (2004), „Цъфтежът на страха“ (2006). Последната засега е „Вечно актуално. По конкретен повод“. 

Години наред литературната критика във ФРГ го напада, оспорва постиженията му, ту го нарича „талант, избрал погрешно темата си“, ту „остроумен палячо на революционната левица“. Но за творчеството си писателят получава още редица литературни отличия, сред които наградите „Герхарт Хауптман“ (1962), „Фридрих Шилер“ на провинция Баден-Вюртемберг (1980), престижната литературна награда „Георг Бюхнер“ (1981), наградата „Рикарда Хух“ (1990), „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1990) и наградата „Фридрих Хьолдерлин“ на град Бад Хомбург (1996). Мартин Валзер е член на Берлинската академия на изкуствата, Саксонската академия на изкуствата, Германската академия за език и литература в Дармщат и ПЕН-клуба на ФРГ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.“

Артур Шопенхауер, германски философ, роден на 22 февруари преди 232 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.