„Да прощаваш и да забравяш, означава да хвърляш на вятъра скъпоценния придобит опит.“

„Да се купуват книги, би било хубаво, ако можеше да се купува и времето, през което да ги четеш.“

„Богатството наподобява морската вода, от която жаждата ти се увеличава, колкото повече пиеш.“

„Животът е сделка, доходът от която далеч не покрива разходите.“

„Всяка история на живота е история на страданието, тъй като всяко жизнено поприще е в голямата си част непрекъснат низ от големи и малки несгоди.“

„Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите.“

„Една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма.“

„Животът ни е тъй оскъден, че благата му трябва да се разпределят пестеливо.“

„Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.“

„Който не обича самотата, не обича и свободата.“

„Моето време и аз не съответстваме един на друг; това е ясно.“

„Никого така ловко не лъжем и ласкаем, както самите себе си.“

„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.“

„От гледна точка на младостта живота е безкрайно бъдеще; от гледна точка на старостта – много кратко минало.“

„Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си.“

„Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност.“

„Човекът е единственото животно, което причинява на другите болка, нямайки при това никаква друга цел.“

„Всички религии обещават награда за качествата на сърцето или волята, но никоя – за качествата на ума.“

„От живота можеш да извлечеш поуки, но не и щастие.“

„Самият свят е Страшният съд.“

„Красотата е препоръчително писмо, което отваря всички врати.“

„Мъчител и мъченик са едно и също. Първият се заблуждава, вярвайки, че поема своя дял от страданието; а вторият – че няма дял във вината.“

„Само кралете и слугите – двете крайности в обществото – биват наричани с малките им имена.“

„Да желаеш безсмъртие, е да желаеш увековечаването на една голяма грешка.“

„Приятелите се обявяват за искрени, но такива са всъщност враговете.“

„Обикновеният човек е серийно изделие на природата.“

„Човек е роб на чуждото мнение и хорските оценки.“

„Първичните хора се справят по-бързо и по-успешно в живота.“

„Страховит и опасен изглежда не онзи, който гледа свирепо, а който гледа умно.“

„Човек, който пише за глупаци, винаги може да разчита на широк кръг от читатели.“

„Между желанията и тяхното сбъдване минава цял един човешки живот.“

„Силата на волята може да се обрисува като могъщ, но сляп човек, носещ на раменете си сакат, който вижда.“

„Часовете на момчето са по-дълги от дните на стареца.“

„Човек е дотолкова по-общителен, колкото е по-беден духовно и същностно прост.“

„Негодниците винаги са общителни.“

„Най-долнопробният вид гордост е националната гордост. Тя издава липса на лични качества, с които човек би могъл да се гордее – та как иначе би опрял до нещо, разпределено между няколко милиона души.“

АРТУР ШОПЕНХАУЕР – германски философ, роден на 22 февруари 1788 г. Изучавал е медицина и естествени науки в университета в Гьотинген, но се насочва към хуманитарните науки. Изучава задълбочено Платон и Имануел Кант. От 1811 до 1813 учи в университета в Берлин, а в Рудолщадт завършва дисертацията си и става доктор по философия в Йена. През май 1814 г. напуска Ваймар, където е бил в компанията на Гьоте и ориенталиста Фридрих Майер. Наричан е философ на песимизма. Остава в историята на философията като човека, опълчил се срещу гиганта Хегел и нарекъл го „шарлатан“. Той е и един от големите мъдреци на всички времена, което доказват книги като „Афоризми на житейската мъдрост“ и „Изкуството да бъдем щастливи“. Виталността и житейската актуалност на идеите в тях парадоксално опровергават, както сам той казва, песимистичния тон на неговия основен философски труд „Светът като воля и представа“.

Умира на 21 септември 1860 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Колкото повечето сме управлявани от идиоти и нямаме контрол върху съдбите си, толкова повече се нуждаем от истории кои сме, откъде идваме и какво е възможно.”

Алън Рикман, английски актьор и режисьор, роден на 21 февруари преди 74 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.