"Правенето на филми е тежка физическа работа."

"Винаги съм се страхувал, че един ден някой ще ме потупа по рамото и ще ми каже: "Хайде обратно в Северен Лондон!"

"Винаги съм авторитарен. Така и не се научих да бъда дипломатичен или демократичен."

"Веднъж един критик ме описа като естетически фашист."

"Много режисьори предпочитат самотата в процеса на редактиране но аз се опивам от лудостта по правенето на филма."

"Плуралист съм. Винаги съм смятал, че трябва да се правят толкова различни филми, колкото е възможно."

"Филмите, които правя, търсят противоположните гледни точки."

"Страхотният филм се получава, когато всички от екипа имат еднаква визия в главите си."

"Повечето режисьори имат в главите си малък списък с хората, с които наистина искат да работят."

"Всеки път, когато отида в Кан, си казвам, че никога повече няма да се върна. И всеки път суетата ми надделява."

"Против смъртното наказане съм по много причини."

„Хората се делят на две категории: тези, които обичат футбола, и тези, които не го обичат.“

„Футболът и киното са всъщност свързани. Във футбола целият човешки живот е пред теб. Просто седнете и гледайте публиката. Ще видите най-чистите примитивни емоции. Видях възрастен мъж да плаче. Видях как нежни цветя се превръщат в агресивни чудовища.“

„В моето семейство всички бяха селяни – работеха по-добре с ръцете си, отколкото с мозъка си. Въпреки това там същество велика английска традиция: хората от низините тук са винаги отлични разказвачи. Мисля, че го имам от баба ми.“

„Моята философия – Уди Алън на обратно. Обичам нови хора, нови градове. Възхищението си към тях се надявам да предам във филма. Това означава, че винаги подлагам историята на проверка на ново място. Така се съхранява свежестта на въображението.“

„Често най-вълшебните моменти във филма са тези, които ни разказват за най-простите неща.“

 

„Независимо колко се страхуваме от екстремизма – ислямски или някакъв друг, никога повече никаква догма няма да потисне свободата на словото.“

АЛЪН ПАРКЪР - британски режисьор, писател, актьор и продуцент, роден на 14 февруари 1944 г. Заснел е "Бъгси Малоун", "Мисисипи в пламъци", "Среднощен експрес", "Стената", "Евита", "Ангелско сърце", "Пилето". Филмите му са спечелили 19 награди БАФТА, 10 "Златни глобуса", 10 "Оскара" и още множество отличия. Творчеството на Паркър е учебник по режисура. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

За “Нобел” се иска литература, която успява да стимулира интереса към цяло едно общество, или култура, или регион. Ние сякаш сами не сме си интересни като общество, как да сме интересни на другите?!“

Бойко Пенчев, литературовед, писател, преводач и преподавател, роден на 16 януари преди 51 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.

Сърцето на шампиона

„Крийд 2“ ще се хареса, ще си върне разходите, ще натрупа и печалба, това е ясно. Той е добър като замисъл, но куца като реализация.

Жаждата, която ни изгаря

Малката стегната повест на Карабашлиев, коята излезе след разточителния му епос „Хавра“, се поглъща бързо, без усилия и предразполага към размисъл.