"Правенето на филми е тежка физическа работа."

"Винаги съм се страхувал, че един ден някой ще ме потупа по рамото и ще ми каже: "Хайде обратно в Северен Лондон!"

"Винаги съм авторитарен. Така и не се научих да бъда дипломатичен или демократичен."

"Веднъж един критик ме описа като естетически фашист."

"Много режисьори предпочитат самотата в процеса на редактиране но аз се опивам от лудостта по правенето на филма."

"Плуралист съм. Винаги съм смятал, че трябва да се правят толкова различни филми, колкото е възможно."

"Филмите, които правя, търсят противоположните гледни точки."

"Страхотният филм се получава, когато всички от екипа имат еднаква визия в главите си."

"Повечето режисьори имат в главите си малък списък с хората, с които наистина искат да работят."

"Всеки път, когато отида в Кан, си казвам, че никога повече няма да се върна. И всеки път суетата ми надделява."

"Против смъртното наказане съм по много причини."

„Хората се делят на две категории: тези, които обичат футбола, и тези, които не го обичат.“

„Футболът и киното са всъщност свързани. Във футбола целият човешки живот е пред теб. Просто седнете и гледайте публиката. Ще видите най-чистите примитивни емоции. Видях възрастен мъж да плаче. Видях как нежни цветя се превръщат в агресивни чудовища.“

„В моето семейство всички бяха селяни – работеха по-добре с ръцете си, отколкото с мозъка си. Въпреки това там същество велика английска традиция: хората от низините тук са винаги отлични разказвачи. Мисля, че го имам от баба ми.“

„Моята философия – Уди Алън на обратно. Обичам нови хора, нови градове. Възхищението си към тях се надявам да предам във филма. Това означава, че винаги подлагам историята на проверка на ново място. Така се съхранява свежестта на въображението.“

„Често най-вълшебните моменти във филма са тези, които ни разказват за най-простите неща.“

 

„Независимо колко се страхуваме от екстремизма – ислямски или някакъв друг, никога повече никаква догма няма да потисне свободата на словото.“

АЛЪН ПАРКЪР - британски режисьор, писател, актьор и продуцент, роден на 14 февруари 1944 г. Заснел е "Бъгси Малоун", "Мисисипи в пламъци", "Среднощен експрес", "Стената", "Евита", "Ангелско сърце", "Пилето". Филмите му са спечелили 19 награди БАФТА, 10 "Златни глобуса", 10 "Оскара" и още множество отличия. Творчеството на Паркър е учебник по режисура. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Хората не искат да бъдат богати, те искат да бъдат по-богати от другите.“

Джон Мил, английски философ, роден на 20 май преди 212 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Непретенциозна комедия за лятна разтуха

„Революция X“ ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Архитектура за хора от третата възраст

Книгата „Архитектура за хора от третата възраст“ променя представата за това какво означава „старчески дом“ и показва чрез различни примери как тези социални домове могат да бъдат авангард на архитектурата като цяло, което е и пример как не трябва да се робува на закостенелия образ. 

Духовен зомби апокалипсис

 

 

"Нелюбов" на Андрей Звягинцев регистрира разпада на едно семейство и едно общество