"Правенето на филми е тежка физическа работа."

"Винаги съм се страхувал, че един ден някой ще ме потупа по рамото и ще ми каже: "Хайде обратно в Северен Лондон!"

"Винаги съм авторитарен. Така и не се научих да бъда дипломатичен или демократичен."

"Веднъж един критик ме описа като естетически фашист."

"Много режисьори предпочитат самотата в процеса на редактиране но аз се опивам от лудостта по правенето на филма."

"Плуралист съм. Винаги съм смятал, че трябва да се правят толкова различни филми, колкото е възможно."

"Филмите, които правя, търсят противоположните гледни точки."

"Страхотният филм се получава, когато всички от екипа имат еднаква визия в главите си."

"Повечето режисьори имат в главите си малък списък с хората, с които наистина искат да работят."

"Всеки път, когато отида в Кан, си казвам, че никога повече няма да се върна. И всеки път суетата ми надделява."

"Против смъртното наказане съм по много причини."

„Хората се делят на две категории: тези, които обичат футбола, и тези, които не го обичат.“

„Футболът и киното са всъщност свързани. Във футбола целият човешки живот е пред теб. Просто седнете и гледайте публиката. Ще видите най-чистите примитивни емоции. Видях възрастен мъж да плаче. Видях как нежни цветя се превръщат в агресивни чудовища.“

„В моето семейство всички бяха селяни – работеха по-добре с ръцете си, отколкото с мозъка си. Въпреки това там същество велика английска традиция: хората от низините тук са винаги отлични разказвачи. Мисля, че го имам от баба ми.“

„Моята философия – Уди Алън на обратно. Обичам нови хора, нови градове. Възхищението си към тях се надявам да предам във филма. Това означава, че винаги подлагам историята на проверка на ново място. Така се съхранява свежестта на въображението.“

„Често най-вълшебните моменти във филма са тези, които ни разказват за най-простите неща.“

 

„Независимо колко се страхуваме от екстремизма – ислямски или някакъв друг, никога повече никаква догма няма да потисне свободата на словото.“

АЛЪН ПАРКЪР - британски режисьор, писател, актьор и продуцент, роден на 14 февруари 1944 г. Заснел е "Бъгси Малоун", "Мисисипи в пламъци", "Среднощен експрес", "Стената", "Евита", "Ангелско сърце", "Пилето". Филмите му са спечелили 19 награди БАФТА, 10 "Златни глобуса", 10 "Оскара" и още множество отличия. Творчеството на Паркър е учебник по режисура. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.