„Артистът трябва да знае всичко за любовта, но да се научи да живее без нея.“

„Истинската актриса трябва да се жертва за своето изкуство. Както монахинята тя няма право да води живота, желан от повечето жени.“

„Красотата не търпи аматьори.“

„Като дете се скитах сред боровете и мислех, че успехът е щастие. Не бях права. Щастието е пеперуда, която очарова за миг и отлита.“

„Първият ми спомен – малка къща в Петербург, където живеехме заедно с майка ми… Бяхме много, много бедни. Но мама винаги успяваше на големите празници да ми достави някакво удоволствие. Веднъж, когато бях на осем години, тя каза, че ще отидем в Мариинския театър. „Така ти ще видиш феите“. Играеха „Спящата красавица“. Още с първите ноти на оркестъра притихнах и затреперих, за първи почувствах върху себе си диханието на красотата. Във втората част тълпа от момчета и момичета танцуваха чуден валс. „Искаш ли да танцуваш като тях?“, с усмивка мама ме попита. „Не, аз искам да танцувам така, както красивата дама, която изобразява спящата красавица“. Обичам да си спомням тази първа вечер в театъра, която реши моята съдба…“

След представление в САЩ, минало с огромен успех: „Как се осмеляват да ме аплодират! Знам, че танцувах лошо. Ако публиката не умее да различи доброто от лошото, тогава защо налага високи изисквания.“

„Моят личен живот? Това е театърът.“

Последните й думи: „Пригответе ми костюма на Лебеда…“

 АННА ПАВЛОВА – руска балерина, родена на 12 февруари 1881 г. Смятана е за най-великата прима на всички времена. Майка й е била перачка, омъжена в напреднала бременност за войника Матвей Павлов. Според слуховете биологичният й баща е банкерът Лазар Поляков. Дебютира през 1899 г. на 18-годишна възраст в Царския руски балет в Петербург. През 1905 г. балетмайсторът Михаил Фокин създава специално за нея великолепния танц „Умиращият лебед“ по музиката на Сен-Санс. През 1909 г. вече е световноизвестна с трупата „Ballets russes“ на Дягилев. В продължение на 20 години тя е почти непрекъснато на турне в Европа, като купува имение в Англия, където обаче, поради непрекъснатите пътувания, пребивава много рядко. Гастролира както в Европа, така и в Америка, Нова Зеландия, Австралия и Азия. До внезапната си смърт на 23 януари 1931 г.изнася до девет спектакъла седмично.

Нейна статуя е поставена на покрива на лондонския „Victoria Palace Theatre“.

Коментари  

0 #1 Ива Борованска 14-02-2017 20:08
Балетна легенда за всички времена !
Цитиране
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.