„Артистът трябва да знае всичко за любовта, но да се научи да живее без нея.“

„Истинската актриса трябва да се жертва за своето изкуство. Както монахинята тя няма право да води живота, желан от повечето жени.“

„Красотата не търпи аматьори.“

„Като дете се скитах сред боровете и мислех, че успехът е щастие. Не бях права. Щастието е пеперуда, която очарова за миг и отлита.“

„Първият ми спомен – малка къща в Петербург, където живеехме заедно с майка ми… Бяхме много, много бедни. Но мама винаги успяваше на големите празници да ми достави някакво удоволствие. Веднъж, когато бях на осем години, тя каза, че ще отидем в Мариинския театър. „Така ти ще видиш феите“. Играеха „Спящата красавица“. Още с първите ноти на оркестъра притихнах и затреперих, за първи почувствах върху себе си диханието на красотата. Във втората част тълпа от момчета и момичета танцуваха чуден валс. „Искаш ли да танцуваш като тях?“, с усмивка мама ме попита. „Не, аз искам да танцувам така, както красивата дама, която изобразява спящата красавица“. Обичам да си спомням тази първа вечер в театъра, която реши моята съдба…“

След представление в САЩ, минало с огромен успех: „Как се осмеляват да ме аплодират! Знам, че танцувах лошо. Ако публиката не умее да различи доброто от лошото, тогава защо налага високи изисквания.“

„Моят личен живот? Това е театърът.“

Последните й думи: „Пригответе ми костюма на Лебеда…“

 АННА ПАВЛОВА – руска балерина, родена на 12 февруари 1881 г. Смятана е за най-великата прима на всички времена. Майка й е била перачка, омъжена в напреднала бременност за войника Матвей Павлов. Според слуховете биологичният й баща е банкерът Лазар Поляков. Дебютира през 1899 г. на 18-годишна възраст в Царския руски балет в Петербург. През 1905 г. балетмайсторът Михаил Фокин създава специално за нея великолепния танц „Умиращият лебед“ по музиката на Сен-Санс. През 1909 г. вече е световноизвестна с трупата „Ballets russes“ на Дягилев. В продължение на 20 години тя е почти непрекъснато на турне в Европа, като купува имение в Англия, където обаче, поради непрекъснатите пътувания, пребивава много рядко. Гастролира както в Европа, така и в Америка, Нова Зеландия, Австралия и Азия. До внезапната си смърт на 23 януари 1931 г.изнася до девет спектакъла седмично.

Нейна статуя е поставена на покрива на лондонския „Victoria Palace Theatre“.

Коментари  

0 #1 Ива Борованска 14-02-2017 20:08
Балетна легенда за всички времена !
Цитиране
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 93 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.