„Артистът трябва да знае всичко за любовта, но да се научи да живее без нея.“

„Истинската актриса трябва да се жертва за своето изкуство. Както монахинята тя няма право да води живота, желан от повечето жени.“

„Красотата не търпи аматьори.“

„Като дете се скитах сред боровете и мислех, че успехът е щастие. Не бях права. Щастието е пеперуда, която очарова за миг и отлита.“

„Първият ми спомен – малка къща в Петербург, където живеехме заедно с майка ми… Бяхме много, много бедни. Но мама винаги успяваше на големите празници да ми достави някакво удоволствие. Веднъж, когато бях на осем години, тя каза, че ще отидем в Мариинския театър. „Така ти ще видиш феите“. Играеха „Спящата красавица“. Още с първите ноти на оркестъра притихнах и затреперих, за първи почувствах върху себе си диханието на красотата. Във втората част тълпа от момчета и момичета танцуваха чуден валс. „Искаш ли да танцуваш като тях?“, с усмивка мама ме попита. „Не, аз искам да танцувам така, както красивата дама, която изобразява спящата красавица“. Обичам да си спомням тази първа вечер в театъра, която реши моята съдба…“

След представление в САЩ, минало с огромен успех: „Как се осмеляват да ме аплодират! Знам, че танцувах лошо. Ако публиката не умее да различи доброто от лошото, тогава защо налага високи изисквания.“

„Моят личен живот? Това е театърът.“

Последните й думи: „Пригответе ми костюма на Лебеда…“

 АННА ПАВЛОВА – руска балерина, родена на 12 февруари 1881 г. Смятана е за най-великата прима на всички времена. Майка й е била перачка, омъжена в напреднала бременност за войника Матвей Павлов. Според слуховете биологичният й баща е банкерът Лазар Поляков. Дебютира през 1899 г. на 18-годишна възраст в Царския руски балет в Петербург. През 1905 г. балетмайсторът Михаил Фокин създава специално за нея великолепния танц „Умиращият лебед“ по музиката на Сен-Санс. През 1909 г. вече е световноизвестна с трупата „Ballets russes“ на Дягилев. В продължение на 20 години тя е почти непрекъснато на турне в Европа, като купува имение в Англия, където обаче, поради непрекъснатите пътувания, пребивава много рядко. Гастролира както в Европа, така и в Америка, Нова Зеландия, Австралия и Азия. До внезапната си смърт на 23 януари 1931 г.изнася до девет спектакъла седмично.

Нейна статуя е поставена на покрива на лондонския „Victoria Palace Theatre“.

Коментари  

0 #1 Ива Борованска 14-02-2017 20:08
Балетна легенда за всички времена !
Цитиране
  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.