„Артистът трябва да знае всичко за любовта, но да се научи да живее без нея.“

„Истинската актриса трябва да се жертва за своето изкуство. Както монахинята тя няма право да води живота, желан от повечето жени.“

„Красотата не търпи аматьори.“

„Като дете се скитах сред боровете и мислех, че успехът е щастие. Не бях права. Щастието е пеперуда, която очарова за миг и отлита.“

„Първият ми спомен – малка къща в Петербург, където живеехме заедно с майка ми… Бяхме много, много бедни. Но мама винаги успяваше на големите празници да ми достави някакво удоволствие. Веднъж, когато бях на осем години, тя каза, че ще отидем в Мариинския театър. „Така ти ще видиш феите“. Играеха „Спящата красавица“. Още с първите ноти на оркестъра притихнах и затреперих, за първи почувствах върху себе си диханието на красотата. Във втората част тълпа от момчета и момичета танцуваха чуден валс. „Искаш ли да танцуваш като тях?“, с усмивка мама ме попита. „Не, аз искам да танцувам така, както красивата дама, която изобразява спящата красавица“. Обичам да си спомням тази първа вечер в театъра, която реши моята съдба…“

След представление в САЩ, минало с огромен успех: „Как се осмеляват да ме аплодират! Знам, че танцувах лошо. Ако публиката не умее да различи доброто от лошото, тогава защо налага високи изисквания.“

„Моят личен живот? Това е театърът.“

Последните й думи: „Пригответе ми костюма на Лебеда…“

 АННА ПАВЛОВА – руска балерина, родена на 12 февруари 1881 г. Смятана е за най-великата прима на всички времена. Майка й е била перачка, омъжена в напреднала бременност за войника Матвей Павлов. Според слуховете биологичният й баща е банкерът Лазар Поляков. Дебютира през 1899 г. на 18-годишна възраст в Царския руски балет в Петербург. През 1905 г. балетмайсторът Михаил Фокин създава специално за нея великолепния танц „Умиращият лебед“ по музиката на Сен-Санс. През 1909 г. вече е световноизвестна с трупата „Ballets russes“ на Дягилев. В продължение на 20 години тя е почти непрекъснато на турне в Европа, като купува имение в Англия, където обаче, поради непрекъснатите пътувания, пребивава много рядко. Гастролира както в Европа, така и в Америка, Нова Зеландия, Австралия и Азия. До внезапната си смърт на 23 януари 1931 г.изнася до девет спектакъла седмично.

Нейна статуя е поставена на покрива на лондонския „Victoria Palace Theatre“.

Коментари  

0 #1 Ива Борованска 14-02-2017 20:08
Балетна легенда за всички времена !
Цитиране
  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Блажени са неочакващите нищо, защото не се разочароват.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 330 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Непретенциозна комедия за лятна разтуха

„Революция X“ ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Архитектура за хора от третата възраст

Книгата „Архитектура за хора от третата възраст“ променя представата за това какво означава „старчески дом“ и показва чрез различни примери как тези социални домове могат да бъдат авангард на архитектурата като цяло, което е и пример как не трябва да се робува на закостенелия образ. 

Духовен зомби апокалипсис

 

 

"Нелюбов" на Андрей Звягинцев регистрира разпада на едно семейство и едно общество