„В книгата има едно кубично парче гореща, димяща съвест – и нищо повече.“

„Нито една истинска книга няма първа страница.“

„Стараеш се да им направиш добро, а те се стремят да забият нож между ребрата ти.“

„Бъдещето е най-лошата от всички абстракции. Бъдещето никога не идва такова, каквото го очакваш. Не е ли по-вярно да се каже, че то въобще никога не идва? … Всичко, което реално съществува, съществува в рамките на настоящето.“

„Да обичаш другите е тежък кръст.“

"Единственият знак за благородство са пръстите с мастилени петна."

„Злото винаги е имало комплекс за малоценност и затова то никога не е откровено."

„Колкото повече обичаме предмета на нашето обожание, толкова повече той изглежда като наша жертва."

„Силата на думите е такава, че когато предскажете нещо, вие сами логически се повеждате към това, което сте предсказали."

„Първият белег на таланта е смелостта. Но не смелост на сцената или в редакцията, а смелост пред чистия лист хартия.“

„Стадността винаги е била убежище за бездарните."

„Тишина, ти си най-хубавото от всичко, което съм чувал."

„Целта на творчеството е самоотдаване, не шумотивица или успех."

„Човек се ражда, за да живее, а не за да се готви да живее."

„ Поетът е човек на крайностите. Той търси разум в неразумното и неразумност в разума.“

---

Да си прочут не е красиво…

Да си прочут не е красиво.

Не ще те възвиси това.

Недей в архива предвидливо

да трупаш всяка чернова.

 

Творецът е — да се раздава,

а не за слава да ламти.

Позорно е с пазарска врява

да бъдеш превъзнасян ти.

 

Живей така, без самозванство,

та сам да чуеш как с любов

през необгледното пространство

ти праща бъдещето зов.

 

В съдбата празноти оставяй,

а не по белите листа

и там дебело подчертавай

главите, важните места.

 

И потопи се в неизвестност,

и стъпките си заличи:

тъй скрива се в мъглата местност

и вече нищо не личи.

 

След тебе утре всяка педя

усърдно ще изследват там,

но несполука от победа

недей да различаваш сам.

 

И тъй, компромиси да няма,

не се отказвай от целта

и пак живей, живей и само

живей, и само — до смъртта.

Превод: Кирил Кадийски

БОРИС ПАСТЕРНАК – руски поет, писател и преводач, роден на 10 февруари 1890 г. Баща му е художник, а майка му – пианистка. Домът на родителите му е посещаван от Сергей Рахманинов, Райнер Мария Рилке, Лев Толстой, Александър Скрябин. Най-известната му творба е „Доктор Живаго“, забранена в Съветска Русия, но издадена в Италия през 1957 г. На следващата година е удостоен с Нобелова награда за литература, но отказва да я получи. Умира на 30 май 1960 г. Едва през 1987 г. „Доктор Живаго“ е публикуван на руски. Има огромно влияние върху руските и съветски поети.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Ако не можеш да живееш както искаш, няма смисъл да си жив."

Рейналдо Аренас, кубински писател, поет и драматург, роден на 16 юли преди 76 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.