„Опитвах да живея и работя между селяните, за да разучавам нашия национален пит и бит – основата на всяко изкуство” 

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел. И пак върху тези основни качества, дълбоко отпечатани в душата на нашия народ, ще се изгради и създаде голямото наше изкуство, което ще се слее в общата съкровищница на цялото човечество”

 „Ако искате да ме разберете, елате с мен в една пролетна утрин. Чуйте как жуженето на пчелите се надпява с игривите припеви на копачите. Вижте как ябълковите дървета сияят с розовите си усмивки. Как цялата земя ликува. Не ви ли харесва?”

„Видях селянина чист и силен. И се мъчих да доловя общи черти. За да се стигне до него. Мъчна работа…”

„Ако сега бих могъл да започна отначало, бих отишъл пак при земята, при хората. Можете да наречете това както искате – атавизъм, инстинкт на селянина или обикновена привързаност. И все пак целият този сбор ще бъде само част от цялата истина за чудната привлекателна сила на моя роден край!”

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

"Ето живописецът! Истинският живописец, най-големият, който има нашето изкуство... Владимир Димитров-Майстора носи в себе си душата на някогашните ни майстори, на цяло едно минало и сигурно на цяло едно бъдеще." - Чавдар Мутафов

"Много е обичал да рисува ръце в молитва и изобщо ръцете като символ. Обичал е да рисува и гробища като място на покой, особено като е пътувал из чужбина", спомня си Майсторовата наследница. "Беше изключително интересна личност, но като всеки творец и той имаше своите странности. Висок, почти двуметров човек, но много семпъл, никога не е бил показен, беше много близко до обикновените хора. Това се усеща и в цялото му творчество. Хората често го бъркаха с поп заради дългата бяла брада и черните дрехи." - Зоя  Крутилин, наследница на художника. 

ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ – МАЙСТОРА – български художник, роден на 1 февруари 1882 г. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Не се съобразява с академизма в изобразителното изкуство, повлиян е силно от толстоизма. Умира на 29 септември 1960 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 288 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.