„Светът, в който живеем, е антиутопия.“

„На този свят няма такова нещо като грешно мнение. Има единствено мнения, които не съвпадат с вашите собствени – това е всичко.“

„Не съществуват такива тайни, които да не бъдат изтръгнати от сърцето.“

„Най-важното нещо на този свят не е онази голяма и велика истина, която другите са проумели, а онази, мъничката, до която си достигнал сам.“

„На човека е дадена надежда, която той използва като гориво, така че да съумява да продължава да се движи напред. Без надежда "по-нататък" не може да съществува.“

„Прегръщайки се, ние поделяме помежду си страховете си.“

„Свят без любов – това е като вятърът от другата страна на прозореца. Нищо не го докосва, нищо не му вдъхва живот.“

„Необходимо е да позволяваш на чувствата ти да излизат от теб. Става по-лошо, ако не го правиш. Тогава те се натрупват и закърняват. А накрая – умират.“

„Спомените стоплят човека отвътре. И в същото време го разбиват на парчета."

„Гледано от далеч, всичко изглежда красиво."

„Цялата наша действителност се основава на безкрайната борба между онова, което действително се е случило, и онова, за което не искаме да си спомняме."

„Стените, които строим, ще паднат върху нас.“

„Колкото и силно да се опитваш да противодействаш, когато си болен – боли.“

„Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор.“

„Най-важното, което научаваме в училище, е, че най-важните неща не се научават там.“

„Сърцата на хората са като дълбоки кладенци. Никой не знае какво има на дъното им. Можеш само да предполагаш по това, което от време на време излиза на повърхността.“

„Ако си правиш план или чернова, се губи цялата радост от писането на роман.“

„Никога не чета текстовете си след публикация. Приключването на дълъг роман е като приключването на брак.“ 

„Можеш да станеш по-добър до някаква степен като се упражняваш, но всъщност или си роден с това, или не си.“

ХАРУКИ МУРАКАМИ – японски писател и преводач, роден на 12 януари 1949 г. Признат е от световната литературна критика за един от най-добрите автори от страната на изгряващото слънце. Той e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно не само в САЩ и Западна Европа, но и в Русия, Румъния, Сърбия и пр. Всепоглъщащото усещане за загуба е може би най-важната тема в изкуството на Мураками – вечното циркулиране около травмите на миналото, сенките на неосъщественото, безсъниците на пропуснатото.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.”

Ал Пачино, американски актьор, роден на 25 април преди 78 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.