„На този свят няма такова нещо като грешно мнение. Има единствено мнения, които не съвпадат с вашите собствени – това е всичко.“

„Не съществуват такива тайни, които да не бъдат изтръгнати от сърцето.“

„Най-важното нещо на този свят не е онази голяма и велика истина, която другите са проумели, а онази, мъничката, до която си достигнал сам.“

„На човека е дадена надежда, която той използва като гориво, така че да съумява да продължава да се движи напред. Без надежда "по-нататък" не може да съществува.“

„Прегръщайки се, ние поделяме помежду си страховете си.“

„Свят без любов – това е като вятърът от другата страна на прозореца. Нищо не го докосва, нищо не му вдъхва живот.“

„Необходимо е да позволяваш на чувствата ти да излизат от теб. Става по-лошо, ако не го правиш. Тогава те се натрупват и закърняват. А накрая – умират.“

„Спомените стоплят човека отвътре. И в същото време го разбиват на парчета."

„Гледано от далеч, всичко изглежда красиво."

„Цялата наша действителност се основава на безкрайната борба между онова, което действително се е случило, и онова, за което не искаме да си спомняме."

„Стените, които строим, ще паднат върху нас.“

„Колкото и силно да се опитваш да противодействаш, когато си болен – боли.“

„Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор.“

„Най-важното, което научаваме в училище, е, че най-важните неща не се научават там.“

„Сърцата на хората са като дълбоки кладенци. Никой не знае какво има на дъното им. Можеш само да предполагаш по това, което от време на време излиза на повърхността.“

„Ако си правиш план или чернова, се губи цялата радост от писането на роман.“

„Никога не чета текстовете си след публикация. Приключването на дълъг роман е като приключването на брак.“ 

„Можеш да станеш по-добър до някаква степен като се упражняваш, но всъщност или си роден с това, или не си.“

„Светът, в който живеем, е антиутопия.“

ХАРУКИ МУРАКАМИ – японски писател и преводач, роден на 12 януари 1949 г. Признат е от световната литературна критика за един от най-добрите автори от страната на изгряващото слънце. Той e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно не само в САЩ и Западна Европа, но и в Русия, Румъния, Сърбия и пр. Всепоглъщащото усещане за загуба е може би най-важната тема в изкуството на Мураками – вечното циркулиране около травмите на миналото, сенките на неосъщественото, безсъниците на пропуснатото.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"И патриоти, що патриоти, в народни носии и лозунги „Искаме си робството!” Че кой може да ти отнеме робството бе, робе!"

Кирил Кадийски, поет, есеист и преводач, роден на 16 юни преди 72 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,