„Имало едно време…“

„Колкото по-малко е красноречието, толкова по-искрена е любовта.“

„Защото знаеш, че аз съм лабиринт, в който човек лесно се губи.“

„Мечтата е желание на сърцето.“

„Там бяха всички жени, за които Синята брада се бил венчал и чиито гърла бил прерязал.“

„Чарът е истинската дарба на феите.“

„Добрите обноски не са лесни – нуждаят се от малко усилия. Но когато най-малко очакваме, ни носят богати и редки награди.“

„Грубата сила и купищата диаманти подчиняват другите на твоята воля, но добрите думи имат по-велика сила и носят повече ползи.“

„Не знаеш ли, че тази къща принадлежи на чудовище, което яде деца?“

„С цялото си сърце ти пожелавам да си най-обичания принц на света.“

„Благоразумното момиче не трябва да влиза в разговори с непознати жаби.“

„Дори чудесата изискват известно време.“

„Котаракът стана знатен благородник и оттогава лови мишки от време на време – за собствено удоволствие.“

ШАРЛ ПЕРО – френски писател и фолклорист, роден на 12 януари 1628 г. В историята на литературата остава като главен идеолог на движението на новите в спора им със старото. Основният програмен текст на Перо е поемата „Векът на Луи Велики“ (1688) и диалогът „Паралели между древността и новите въпроси в изкуството и науката“. Автор е на голям брой приказки, преработвайки редица устни предания. Събира ги в книга, от името на сина си Пиер Дарманкур. Публикувана е за пръв път през 1697 г. под заглавие „Приказки за моята майка“ или „Истории и приказки от старото време с морални наставления“ и в нея първоначално влизат осем приказки, сред които „Червената шапчица“, ”Котаракът в чизми“, ”Палечко“ и ”Пепеляшка“. В следващите издания добавя още две приказки и една повест. Всичките му приказки завършват с нравоучителни стихове. 

Умира на 16 май 1703 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 98 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация