„В началото въобще не съм знаел какво съм свирил, не съм знаел дали се нарича джаз или поп.“

„В стария джаз белите и черните се разбираха много по-добре, отколкото днес.“

„Някои хора направиха вътрешна емиграция като поета Борис Христов, като Радой Ралин. Аз не знам дали имах толкова сили, за да бъда вътрешен емигрант. Затова и реших да стана външен.“

„По принцип България, не само сега, а и в 90% от случаите, се е управлявала от неподходящи хора.“

„Лошото е, че българинът до такава степен е станал невярващ и скептик, че е загубил почти изцяло общественото си, гражданството си съзнание.“

„Единствената ми надежда е в младите хора. Те са три групи. Има такива, от които нищо няма да стане, има средни, и има едни брилянтни млади хора от нов тип, при които байганьовщината я няма. В тях ми е надеждата.“

„Колко надолу ще вървим още - дали ще продължим или ще започнем да се качваме нагоре, да ви кажа, не съм сигурен. Някои казват, че ще продължаваме надолу.“

„Никога не съм бил от онези, които слагат фрак с потури. Като алековия Бай Ганьо - наметнал пелерина и станал европеец...“ 

„Изначалната идея за комунизма не е лоша - тя е прочовешка. Проблемът беше, че се използваха фашистки методи. Властта винаги си служи с териториални, религиозни и расови особености, за да експлоатира хората и да всява страх помежду им. „

„Най-важен в човешкия живот е балансът, защото много хора ги е страх и не знаят, че могат.“

„Когато постъпих в театъра, нямаха свободни щатни бройки и ме сложиха на позиция пожарникар.“

„Веднъж ми заповядаха да спра да свиря боса нова, защото подкопавала ча-ча-ча-то на братска Куба.“

„Политиците трябва на мен да служат, не аз на тях. В Америка никой не го е страх да каже на президента: Хей, Бил или Барак! Това е естествено.“

„Днес живеем под диктата на парите - уж можеш да говориш свободно, но нещо невидимо ни потиска повече и отпреди. И не е отчаяние, а апатия. Проблемът е, че сме хора на крайностите - или сме апатични, или вдигаме брадвите. Но и двете неща са лоши.“

„От Америка взехме най-лошите филми, най-лошата литература и риалити манталитета. Не и хубавото.“

„Критиците и радетелите за чисто изкуство в САЩ църкат, викат, че съм бил еклектичен. А аз им казвам: Вижте какво, аз съм съзнателно еклектичен. Критикувайте ме как правя еклектиката.“

„Единственото постоянно нещо в света са промените.“

„Музиката е разговор. Ако си в оркестър и не чуваш останалите, значи свириш силно. Същото важи и за живота.“ 

„Но едно знам - че корпорациите командват света. Не Бушовци или Путинци, не Осама-бен-Ладенци или Садам-Хюсеиновци. Най-горе стоят корпорациите - оръжейни, петролни - едни невидими лица. Те командват света.“

„Най-голямото зло е фанатизмът.“

МИЛЧО ЛЕВИЕВ - български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист, роден на 19 декември 1937 г. През голяма част от живота си работи в САЩ. Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966. От 1963 до 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония. По идея на Радой Ралин създава групата „Джаз Фокус'65“, с която гастролира в страната и чужбина до 1970 г. при голям успех. Едно от най-известните му произведения за този период е аранжиментът на песента на Пол Маккартни "Вчера“ (Yesterday). Пише и филмова музика. През 1970 г. по покана на Дон Елис напуска България и заминава за Лос Анжелис. Остава с него до 1977 г. В началото на 1980 г. се завръща за кратко в страната и изнася поредица от концерти. Бил е на многобройни турнета из Европа и САЩ. Преподава в Южнокалифорнийския университет (University of Southern California) и майсторски клас в Нов български университет.

Умира на 12 октомври 2019 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Мразя кресльовците, дето с толкова пошла риторика милеят за род и Отечество.“

Константин Павлов, български поет, роден на 2 април преди 87 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.