„Времето е великолепен учител, но, за съжаление, то убива своите ученици.“

„Бог е Бог, а Бах е Бах.“

„Достатъчно скромен съм, за да признавам, че нескромността е един от моите недостатъци.“

„Късметът да бъдеш талантлив не е достатъчен.“ 

„Музиката и любовта са двете крила на душата.“

„Малцина са щастливците с талант. Трябва още, за да има талантът щастие.“

„Задължително е да се събират камъните, които се хвърлят по вас. Те са основата на бъдещия пиедестал.“

„Ах! Какъв талант ще бъда утре!“

„За съжаление, трябва да ви кажа, че вие нямате и минимални музикални способности. Докато не е твърде късно, изберете си друга професия. Да ви кажа честно, когато бях на вашата възраст, моят професор ми каза същото, както сега ви го казвам аз.“

„Във Франция всички обожават музиката, но никой не я обича.“

„Да пием за нашите любовници… от черепите на техните любовници.“

„Музиката е най-поетичното, най-могъщото и най-живото от всички изкуства.“

ЕКТОР БЕРЛИОЗ - френски композитор, диригент, музикален критик и теоретик, един от значимите представители на Романтизма, роден на 11 декември 1803 г. Най-известен е с композициите „Фантастична симфония“ („Symphonie fantastique“, 1830) и „Реквием“ („Requiem“, 1837). Оказва и значително влияние върху по-късната оркестрална музика със своя теоретичен труд „Голям трактат за съвременната инструментация и оркестрация“ („Grand traité d’instrumentation et d’orchestration modernes“, 1844). Автор е и на около 50 песни. Създава програмно-романтичната симфонична музика, въвежда лайтмотива (idée fixe), като характеризира герои, образи, събития в произведението, обогатява изразните и звукоизобразителните възможности на оркестъра чрез нови похвати в оркестрацията и въвеждане на нови музикални инструменти. Той става известен и с използването на огромни оркестри за своите произведения, като на няколко концерта дирижира оркестри от повече от хиляда музиканти. Влиянието му е ключово за по-нататъшното развитие на Романтизма и е особено значимо при композитори като Рихард Вагнер, Николай Римски-Корсаков, Ференц Лист, Рихард Щраус, Густав Малер. През 60-те и 70-те години на ХХ век музиката му е отново популяризирана, най-вече с усилията на британския диригент Колин Дейвис, който записва всички негови произведения.

Ектор Берлиоз умира на 8 март 1869 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Обичайте живота и животът ще ви обича. Обичайте хората и те ще ви обичат“

Артур Рубинщайн, полско-американски пианист, роден на 28 януари преди 133 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.