„За мен душата в определена степен е мотор, двигател, който произвежда емоциите, преминаващи през мозъка. Именно те предават на гласа всички звукови вибрации. Основата е душата, а гласът е просто инструмент.“ 

„Операта „Съдията“ (Кристиян Колоновиц) е написана специално за мен, за моето завръщане на сцената. Темата ми е много близка и музиката много ми харесва. Това е съвременна опера, но тя има чувствителност и мелодичност.“

„Опера и концерт са съвършено различни неща. Моите корени като певец са в театъра. Там станах професионалист, научих се да работя с персонажите, костюмите, грима, оркестъра, хора и декора,  партньорите. В операта ти си от началото до край един човек – независимо дали това е Дон Хосе от „Кармен“ или Каварадоси  в „Тоска“. На концерт всяка ария, всяка песен е нова история, която разкриваш пред публиката. Различни стилове, различни езици. Дълги години пях на концерти и обожавах това. Дистанцията между теб и публиката е по-малка. Но аз не искам да си отида без още веднъж да съм пял на оперната сцена. Операта ми е дала толкова много и аз искам да й се издължа.“

 „Веднъж трима оперни тенора просто решихме да се обединим. Това ще през 1990 г., 7 юли, преди световното първенство по футбол. … Господи, тогава бях момче. Пяхме, после още един път. И се оказа, че благодарение на нашите оперни спектакли хората се сближават. Започнаха да ни слушат не само хора, които обикновено ходят на симфонични концерти. Винаги ще си спомням този период – не само заради концертите, а и заради отношенията с партньорите ми – Лучано Павароти и Пласидо Доминго. За щастие с Пласидо се виждаме често, а за Лучано съм много тъжен. Имахме забележителни отношения и на сцената беше много забавно.“

„Опитвам се да организирам три седмици почивка през лятото. По традиция, с мои приятели вземаме яхта и правим неголям круиз в Средиземно море.“

„Когато бях болен, имах невероятна подкрепа. Не само от приятелите и семейството, а и хора от цял свят – това беше голяма помощ. И когато се възстанових, почувствах, че по някакъв начин трябва да се отплатя. Така реших да създам организация, която да се бори срещу тази болест – левкемия. През 1960 г. тя е стопроцентово фатално заболяване. И когато бях диагностициран с левкемия, прогнозата беше много песимистична. Сега 75% от младите пациенти се възстановят, а по-старите – 50%. Но ние в нашата организация винаги си говорим, че няма да спрем, докато не се намери лекарство, което да възстановява 100% от болните…

"В моя случай проработиха няколко фактора: отличните лекари в Барселона и Сиатъл, подкрепата на близки и непознати. Чувствах, че ме обичат – това ми даде увереност. И разбира се, музиката. Надявах се, че един ден отново ще се пея на сцена. Може би това беше глупав оптимизъм, но по някаква причина, аз бях сигурен, че ще пея отново. Така и стана. Аз съм късметлия.“

„Обичам да се веселя и шегувам, но въпреки това съм дисциплиниран и строг, когато работя. Старая се винаги да бъда професионалист.“

„Не мога да готвя, но обичам вкусната храна. В деня на концерта е необходимо да се спазва диета – салата и немного паста със зехтин и пармезан за обяд. Това е всичко. Може би един банан преди да се кача на сцената или по време на антракта. Като цяло испанската храна ми е любима и след това италианската – особено спагети с домати и босилек.“

„Обичам да слушам Синатра.“

„Веднъж с Пласидо и Лучано давахме пресконференция и един интелигентен журналист попита: „Коя е вашата любима ария?“. Пласидо каза: „Слушайте, вие все едно ме питате кое  е любимото ми дете“. Ако определено трябва да избера, бих казал, че това е арията на Хосе от „Кармен. Ние все пак сме адаши.“

„Уважавай другите хора – без изключение, независимо от раса, религия и убеждения. Това ме научиха родителите ми. Уважение.“

„Аз съм предан фен на „Барселона“. Ако графикът ми позволява, старая се да отида на мач. „Барселона“ не е просто футболен отбор, за нашата малка страна Каталония е религия. Виждате ли, аз съм истински каталонски патриот.“

ХОСЕ КАРЕРАС – испански оперен певец, роден на 5 декември 1946 г. На сцената е от 1970 г. Известен е с Пучиниевите и Вердиевите си партии, той е един от Тримата тенори заедно Павароти и Доминго. През 1987 г., на върха на кариерата си, се разболява от левкемия. Записвал е многократно арии и цели опери, народни песни, танга, църковна музика, естрада и други — общо над 120 различни заглавия. Изпълнява главната роля в едноименния филм за живота на оперния певец Хулиан Галяре.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Почувствах колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

Никос Казандзакис, гръцки писател и философ, роден на 18 февруари преди 135 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

Да - 45.5%
Не - 31.8%
Не ме интересува - 22.7%

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.

Летят последните таксита

 

"Посоки" на Стефан Командарев не е нова за българското кино посока, но е ясно и убедително очертана.