„За мен душата в определена степен е мотор, двигател, който произвежда емоциите, преминаващи през мозъка. Именно те предават на гласа всички звукови вибрации. Основата е душата, а гласът е просто инструмент.“ 

„Операта „Съдията“ (Кристиян Колоновиц) е написана специално за мен, за моето завръщане на сцената. Темата ми е много близка и музиката много ми харесва. Това е съвременна опера, но тя има чувствителност и мелодичност.“

„Опера и концерт са съвършено различни неща. Моите корени като певец са в театъра. Там станах професионалист, научих се да работя с персонажите, костюмите, грима, оркестъра, хора и декора,  партньорите. В операта ти си от началото до край един човек – независимо дали това е Дон Хосе от „Кармен“ или Каварадоси  в „Тоска“. На концерт всяка ария, всяка песен е нова история, която разкриваш пред публиката. Различни стилове, различни езици. Дълги години пях на концерти и обожавах това. Дистанцията между теб и публиката е по-малка. Но аз не искам да си отида без още веднъж да съм пял на оперната сцена. Операта ми е дала толкова много и аз искам да й се издължа.“

 „Веднъж трима оперни тенора просто решихме да се обединим. Това ще през 1990 г., 7 юли, преди световното първенство по футбол. … Господи, тогава бях момче. Пяхме, после още един път. И се оказа, че благодарение на нашите оперни спектакли хората се сближават. Започнаха да ни слушат не само хора, които обикновено ходят на симфонични концерти. Винаги ще си спомням този период – не само заради концертите, а и заради отношенията с партньорите ми – Лучано Павароти и Пласидо Доминго. За щастие с Пласидо се виждаме често, а за Лучано съм много тъжен. Имахме забележителни отношения и на сцената беше много забавно.“

„Опитвам се да организирам три седмици почивка през лятото. По традиция, с мои приятели вземаме яхта и правим неголям круиз в Средиземно море.“

„Когато бях болен, имах невероятна подкрепа. Не само от приятелите и семейството, а и хора от цял свят – това беше голяма помощ. И когато се възстанових, почувствах, че по някакъв начин трябва да се отплатя. Така реших да създам организация, която да се бори срещу тази болест – левкемия. През 1960 г. тя е стопроцентово фатално заболяване. И когато бях диагностициран с левкемия, прогнозата беше много песимистична. Сега 75% от младите пациенти се възстановят, а по-старите – 50%. Но ние в нашата организация винаги си говорим, че няма да спрем, докато не се намери лекарство, което да възстановява 100% от болните…

"В моя случай проработиха няколко фактора: отличните лекари в Барселона и Сиатъл, подкрепата на близки и непознати. Чувствах, че ме обичат – това ми даде увереност. И разбира се, музиката. Надявах се, че един ден отново ще се пея на сцена. Може би това беше глупав оптимизъм, но по някаква причина, аз бях сигурен, че ще пея отново. Така и стана. Аз съм късметлия.“

„Обичам да се веселя и шегувам, но въпреки това съм дисциплиниран и строг, когато работя. Старая се винаги да бъда професионалист.“

„Не мога да готвя, но обичам вкусната храна. В деня на концерта е необходимо да се спазва диета – салата и немного паста със зехтин и пармезан за обяд. Това е всичко. Може би един банан преди да се кача на сцената или по време на антракта. Като цяло испанската храна ми е любима и след това италианската – особено спагети с домати и босилек.“

„Обичам да слушам Синатра.“

„Веднъж с Пласидо и Лучано давахме пресконференция и един интелигентен журналист попита: „Коя е вашата любима ария?“. Пласидо каза: „Слушайте, вие все едно ме питате кое  е любимото ми дете“. Ако определено трябва да избера, бих казал, че това е арията на Хосе от „Кармен. Ние все пак сме адаши.“

„Уважавай другите хора – без изключение, независимо от раса, религия и убеждения. Това ме научиха родителите ми. Уважение.“

„Аз съм предан фен на „Барселона“. Ако графикът ми позволява, старая се да отида на мач. „Барселона“ не е просто футболен отбор, за нашата малка страна Каталония е религия. Виждате ли, аз съм истински каталонски патриот.“

ХОСЕ КАРЕРАС – испански оперен певец, роден на 5 декември 1946 г. На сцената е от 1970 г. Известен е с Пучиниевите и Вердиевите си партии, той е един от Тримата тенори заедно Павароти и Доминго. През 1987 г., на върха на кариерата си, се разболява от левкемия. Записвал е многократно арии и цели опери, народни песни, танга, църковна музика, естрада и други — общо над 120 различни заглавия. Изпълнява главната роля в едноименния филм за живота на оперния певец Хулиан Галяре.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

"Умерено вкусвайте наслаждението, където е крайността - там няма наслада."

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 238 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.