„Няма да бъда просто звезда, а ще се превърна в легенда. Дори и да нямам пукнато пени, ще ходя като персийски принц и никой няма да може да ме спре.“ – още като студент

„Поради огромния натиск на медиите през последните две седмици, искам да потвърдя, че съм болен от СПИН. Смятах за коректно да пазя в тайна информацията досега заради близките ми. Но настъпи моментът приятелите ми и феновете да научат истината. Надявам се всички да се присъедините към лекарите ми в борбата с тази ужасна болест. Личният ми живот винаги е бил много специален за мен. Известен съм, че рядко давам интервюта. Така ще бъде и в бъдеще." — съобщение за пресата, което предава на мениджъра на „Queen“, Джим Бийч в къщата си в Кенсингтън на 22 ноември 1991 г. Ден по-късно изявлението е публикувано, а след 24 часа Фреди Меркюри умира.

„Някои хора са доволни да бъдат на второ място, но не и аз. За мен това е поражение. Ако обичаш да си номер едно, да си номер две не е достатъчно.“ 

„Искате да вземе от мен интервю? О, не правете глупости!

„Така и не ни пуснаха в СССР. Те мислят, че ще развратим младежта им.“

„Сега знам, че с пари в Бразилия може да се купи всичко, което искате. Дори самата Бразилия или целият континент. С парите си аз дори мога да стана президент там.“

„Нямам желание да живея 70 години – вероятно ще бъде много скучно.“

„Щастието не може да се купи. Но пари могат да помогнат да се намери.“

„Аз само се грижа скелетът ми да дрънка на сцената.“ 

„Парите не могат да купят щастие, но, по дяволите, могат да ти го донесат!”

"Аз не искам да променя света – най-важното за мен е щастието. Ако съм щастлив, това се отразява на работата ми. Никакви извинения не помагат… след това. Имам чувството, че бях самият аз и това е главното – да съм щастлив и радостен в живота. Всеки трябва да се стреми да направи  възможно най-много, колкото може по-силно. Но, разбира се, у когото както се получи.“

„Аз почти не чата книги, струва ми, че е загуба на време. Знам, че хората ще ме убият за тези мои думи.“

„Съвременното изкуство е подобно на жените - няма да получите от него удоволствие, ако се опитате да го разберете.“

„Колкото повече проблеми имам, толкова по-добри са моите песни.“

„На сцената съм екстроверт, но какъв съм в живота – това е съвсем друга история.“

„Девет години живях в училищен интернат и родителите ми рядко ме виждаха. В резултат на това се научих сам да си решавам проблемите и зная как да се защитя.“

„Щях да бъда илюстратор, но се радвам, че промених решението си.“

„Сигурен съм, че любовта е над всичко, но любовта може да те унищожи. Трябва да си много силен. Любовта може да разруши всичко, каквото сте направили, ако и позволиш.“

„Понякога си мисля, че животът трябва да бъде нещо повече от лудо състезание по целия свят.“

„Прекаляването е част от природата ми. Обикновеността е болест. Силно се нуждая от усещането за опасност и вълнение. Никога не се боя да рискувам”

 „Шоуто трябва да продължи!“

„Успехът ми донесе това, че целият свят ме идолизира и спечелих милиони. Той обаче ми попречи да намеря единственото нещо, от което всички се нуждаем – една любяща, трайна връзка. За мен любовта е като руска рулетка.”

ФРЕДИ МЕРКЮРИ – британски музикант, роден на 5 септември 1946 г. Той е вокалист и един от основните композитори на рок групата „Queen“. Биографът Дейвид Брет описва гласа му като „ескалиращ между равнището на дълбокия от дъното на гърлото, рокаджийско фрачещ до нежен, вибриращ тенор, а след това до висок и писклив. Има перфектния колорит, чист и кристален във високите тонове“. Испанската сопрано певица Монсерат Кабайе, с която Меркюри има записан албум, е изразила мнението си за гласа му така: „Разликата между Фреди и почти всички други рок звезди е в това, че той продаваше гласа си. С напредъка в кариерата на „Queen“, той непрекъснато променяше най-важните моменти в песните си, когато изпълняваше на живо, често хармонизирайки с половинки, третинки и една пета тонове. Меркюри страдаше от необикновени гласови възможности, макар и винаги да е признавал, че не е получавал вокални уроци“.

Меркюри  умира от СПИН на 24 ноември 1991 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш.“

Едгар Алън По, американски поет и писател, роден на 19 януари преди 210 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Гангстерският рай у съседите

Сръбският "Южен вятър" ни връща в 90-те

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.

Сърцето на шампиона

„Крийд 2“ ще се хареса, ще си върне разходите, ще натрупа и печалба, това е ясно. Той е добър като замисъл, но куца като реализация.