„Умният човек никога не живее по примера на другите.“

„Никой народ няма в живота си толкоз и таквиз груби противоречия и несъобразности, колкото има в живота на нашия народ. Бедни материално и невежествени духом, мнозина от нас искат да се покажат, че са нещо повече, от каквото са. Облеклото на тези хора е по последната мода, а животът им - подражание на европейския. Думите им са за големи работи и желанията им клонят към високи положения. За достойнството им не питай, те се считат достойни за всичко, без най-малко приготовление и без положителни способности.“

„Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена.“

„Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или лош дух!

„Таквизи сме ти ние: на гърци-владици, на лъжци-просяци, за инат, за салтанат, за моди, за угоди, за едение, за пиение, за игри, за кеф да правим даваме и наддаваме, а за общополезни неща са вкаскастяваме; затуй народните ни работи никак не харосват, но като те не харосват, то и ний ще видим ли някога добър ден?“

„Злобата е непроменна, ако и да й направиш най-голямо добро.“

„Не трябва да ся уповаваме на ласкателите.“

„Неразбраните и на благодетелите си правят зло.“

„Смислените человеци, кога проумеят на другите лукавството, не ся измамват вече от лицемерието им.“

"Няма вече България. Българите и от нея си умиха ръцете!“

---

„10-те заповеди на писателите

Когато пишете, тряба да имате пред очи следующите правила:

1. Да сте кратки, защото е векът на телеграфите и на стенографите.

2. Да сте определени; сиреч да не описувате за един предмет, без да го посочвате, че е този той.

3. Да излагате събитията безискуствено и безпристрастно.

4. Да отбягвате от предисловието и да ся вглъбвате отведнъж в предмета, както добрийт плувец в студената вода.

5. Когато пишете някоя фраза, която имате за изключителто добра, теглете под нея пръчка. Извънредното явно привлича вниманието на всички.

6. Да бъдете кратки, сиреч да ся уверявате по-напред, че наистина имате в ума си някоя идея, и тогаз да я излагате в късо.

7. Когато статиит ви или изложенията ви са пълни, отсечете от тях всичко излишно говорение; защото не е в многото хубавото, но в хубавото многото.

8. Да правите периодите си къси. Лаконизмът е язикът на господарите и на големите мъжйе.

9. Да отбягвате от всякой язик накамарен, претоварен и прпълнен. Най-простий е най-добър.

10. Да пишете така, щото лесно да ся прочита. Иерографическийт язик е самийт, който е намерил верни читатели.“ - в. “Гайда”,  1866 г.

---

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме...

Помежду си лихи, буйни, топорни,

пред други сме тихи, мирни, покорни...

Все нас тъпчат кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни...

Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -

а всякому мерамът е развала...

 

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,

пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875

ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ – поет, журналист и политик, роден на 17 ноември 1827 г. Остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници; проявява се като географ, историк и мемоарист. Издава „Български притчи и пословици и характерни думи“, изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под множество псевдоними. През 1875 г. става дописен, а през 1884 г. - почетен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Негови синове са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.

Петко Славейков умира на 13 юли 1895 г. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Ако не можеш да живееш както искаш, няма смисъл да си жив."

Рейналдо Аренас, кубински писател, поет и драматург, роден на 16 юли преди 76 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.