„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

„Всичко, което не е оцветено от любовта, си остава безцветно.“

„Животът – това е непрекъсната верига от лични открития.“

„Силата съдържа в себе си търпение. Нетърпението е признак на слабост.“

„Човешката глава  е най-старата сцена. Там са се играли спектакли много преди да е открит първият театър.“

„Парадокс – това е мисъл в състояние на афект.“

„Всеки човек е длъжен да мине през собствените си разочарования.“

„Много хора живеят без да присъстват.“

„Обобщенията са лъжи.“

„Организираната лудост е най-голямата сила на света.“

„Всяка музика идва от сърце и трябва отново да достигне до сърце.“

„Който признава задълженията спрямо себе си, той ще ги признава спрямо другите хора.“

„Който се стреми нагоре, да си отгледа собствени криле.“

„Хуморът е знание за границата, свързано с безгранично прозрение.“

„Всеки краен продукт на изкуството е нематериален.“

„Творението може да бъде сантиментално, но творецът - никога.“

„Драмата е борба. Най-големият епос се корени в драмата на съпружеската изневяра. Елена, Менелай, Парис и боевете за Троя.“

„Колкото фабулата е по-сложна, толкова характерът е по-слаб. Колкото фабулата е по-проста, характерът е по-богат.“

ГЕРХАРТ ХАУПТМАН – германски писател и драматург, роден на 15 ноември 1862 г. Виден представител е на немския натурализъм. Отличен е с Нобелова награда за литература през 1912 г. Биографът му Хю Гартен го нарича "един от последните истински хуманисти, наследил и развил в многообразието на своите герои великата европейска традиция".

Хауптман умира на 6 юни 1946 г. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.