„Образованите противоречат на другите, мъдрите - на себе си.“

„Една идея, която не е опасна за никого, не заслужава да се нарича идея.“

„Да обичаш значи да надскочиш себе си.“

„Опит е името, с което много хора наричат грешките си.“

„Работата е проклятието на пиещата класа.“

„Религията е като сляп човек, търсещ в тъмна стая черна котка, която не е там, и успяващ да я намери.“

„Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.“

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“

„Съгрешавайки, човек се избавя от влечението към греха.“

„Съвестта и страхът са всъщност едно и също нещо. Съвестта е търговската марка.“

„Тайната на живота е никога да не се поддаваш на неподходящи емоции.“

„Харесвам мъже с бъдеще и жени с минало.“

„Циникът е човек, който знае цената на всичко и стойността на нищо.“

„Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани.“

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

„Амбицията е последното убежище на неудачника.“

„Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.“

„Никога не можеш да обезоръжиш жена с комплимент. Мъжа - винаги. В това е разликата между половете.“

„Ръгби е игра за варвари, която се играе от джентълмени, а футболът е игра за джентълмени, която се играе от варвари."

„В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете.“

„В моята собствена трагедия всичко е грозно, долнопробно, отблъскващо и без стил. Ние сме смешници на страданието. Клоуни с разбити сърца. Карикатури, които само дразнят мускулите на смеха.“

ОСКАР УАЙЛД – драматург, поет и писател, роден на 16 октомври 1854 г. Романът „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му носи славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които: „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (1895), „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“,  (1892) „Идеалният мъж“ (1895), „Жена без значение“ (1893). Автор е и на два сборника с приказки - „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892). 

Популярност му носят и изключително находчивите афоризми и анекдоти, впечатляващ е остроумният диалог, характерен за много от произведенията му. Последните му творби са „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898). Общество не му прощава хомосексуалността и умира в мизерия на 30 ноември 1900 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).