„Хора, които се страхуват от живота, късно и с неудоволствие напускат дома на родителите си и трудно създават собствено семейство.“

„Дори спрелият часовник показва понякога времето правилно …“

„Вечността има формата на триъгълник и е лесно да се нарисува на пясъка.“

„Елате в пет и половина. Където и да е, но не закъснявайте.“

„Читателят намира в книгата това, което не може да намери на друго място, а не това, което е написал писателя.“

„Всяка книга има свой собствен живот, но и съдържа живота на автора. Всеки читател чете уникална книга, съдържаща освен живота на героите, също и неговия собствен живот.“

„Животът не може да бъде лек за смъртта, макар че смъртта със сигурност е лек за живота.“

„Съдбата на жените се решава от тяхното „да“, съдбата на мъжете – от тяхното „не“.“

„От щастие се умира къде по-лесно, отколкото от нещастие.“

„Най-бързо от всичко човек забравя най-красивите моменти от живота.“ 

„Една чаша е много, две са малко.“

„Какво е човекът? Наполовина ангел, наполовина звяр.“

„Един от сигурните пътища в истинското бъдеще (защото има и лъжливи видове бъдеще) е да вървиш в посоката, в която расте твоят страх.“

„Вярата не се проси, а се получава с меч.“

„Всички пътища водят към Палестина, нито един не води от нея.“

„Твоето минало е скрито в твоето мълчание. Твоето настояще е в речта ти. Твоето бъдеще е в твоите грешни стъпки.“

„Мислите са подправка към душата.“

„Всяко бъдеще има едно голямо достойнство: никога не изглежда така, както си го представяш.“

„– Всички ние сме зидари – казваше обикновено след вечеря дядо му Чихорич, – ала ни е даден особен мрамор за зидане: часове, дни и години, а сънят и виното са хоросанът. Всички ние сме зидари на времето, гоним сенките и хващаме водата за пъпа; всеки зида своята къща от часовете, всеки прави своя пчелин и събира своя мед от времето, носим времето в мехове да ни разпалва огъня. Както в кесията са смесени жълтици и медни грошове, както бели и черни овце, тъй е смесен при нас белият и черния мрамор за градеж. И тежко томува, комуто медта гълта златото в кесията или нощите дните изяждат. Ще зида по никое и никакво време...“

МИЛОРАД ПАВИЧ - сръбски писател, драматург, поет и преподавател, роден на 15 октомври 1929 г. Още с първия си роман „Хазарски речник“ (1984) се превръща в световна знаменитост. Автор е на" Пейзаж, рисуван с чай"(1988)," Вътрешната страна на вятъра, или роман за Хера и Леандър" (1991), "Последна любов в Цариград (1994) "и др. Умира на 30 ноември 2009 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Работете, борете се и никога не приемайте зло, което можете да промените.“

Андре Жид, френски писател, роден на 22 ноември преди 150 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Красотата е в окото на гледащия

"Илюстрациите на Любен Зидаров станаха повод да видим отблизо най-противното, най-мъгълското лице на местното разбиране за демокрация – зле употребената свобода да изразиш личното си, често некомпетентно мнение", казва художникът Дамян Дамянов.

След поредното „възкресение“

Ивайло Иванов заслужава тази книга и много би се гордял с нея. Надявам се да се търси и хареса от повече читатели, тъй като е майсторски написана.

Соня Йончева и Националният филхармоничен оркестър – енергия и класа

Бравурните аплаузи искрено развълнуваха звездата, която благодари на българската публика с 3 биса, а след концерта повече от 2 часа раздаваше автографи.