„След като всички вкупом шептят: Целувай ръка!, Целувай ръка! – ясно е, че не съм длъжна да целувам ръка.“

„В новата си любов забравяме целия си глупав предишен любовен опит.  Защото чарът на новата любов е по-силен от опита.“

„Юношата мечтае за голяма любов, но постепенно се научава да се възползва от всеки удобен случай.“

„Грехът не е в тъмнината, а в нежеланието на светлината.“

„Жените говорят за любов и мълчат за любовниците, мъжете – обратното.“

„Любов има винаги от всичко: през зимата от студа, през лятото от топлината, през пролетта от първите листа, през есента – от последните листа.“

„Творчеството е общото дело, но сътвореното е самостоятелна дейност.“

„Всяка книга е кражба от собствения ти живот. Колкото повече четеш, толкова по-малко умееш и искаш да живееш сам.“ 

„Всички жени те водят в мъглата.“

„Най-ценното в живота и стиховете е да се провалиш.“

„Аз не искам да имам гледна точка. Искам да имам визия.“

„За Бог не можем да кажем нищо, но на Бог можем да кажем всичко.“

„Слушай и помни: всеки, който се смее на бедите на другите е или глупак, или негодяй – често и двете.“

„Никоя страст не може да надделее над чувството ми за справедливост. По-добре да търпиш болка, отколкото да причиняваш болка на друг. Аз не съм победител.  Аз самата се осъждам.“

---

Стихът расте като звезда и роза,

и пепеляшка — сепната едва.

А пред венеца и апотеоза

аз мисля: „За какво ми е това?“

 

Додето спим под камък неизвестен,

долита лист — небесен гост крилат.

Поетът знае и закона звезден,

и формулата на разцъфнал цвят.

 14 август 1918

---

Ще умра, без да кажа: Аз бях.

Не скърбя, нито търся виновни.

Има нещо по-важно, разбрах,

от страстта на победи любовни.

 

Със крило хлопаш в мойте гърди,

млад виновнико, за вдъхновение.

Аз на теб заповядвам: бъди!

Аз — оставам докрай в подчинение.

 30 юни 1918  

МАРИНА ЦВЕТАЕВА – руска поетеса и писателка, родена на 8 октомври 1892 г. Критиката е определя като една от най-оригиналните поетеси на ХХ в. През 1908 г. завършва гимназия в Москва и заминава за Париж. Там посещава лекции по старофренска литература в Сорбоната, след което се връща в родината си. Омъжва се за офицера Сергей Ефрон. През 1920 г. на тригодишна възраст умира втората й дъщеря Ирина. През 1922 г. емигрира заедно с първата си дъщеря в Берлин, по-късно живее в Прага, от 1925 г. се установява в Париж. През 1931 г. съпругът й моли за съветско гражданство и става съветски разузнавач. През 1938 г. се връща в Москва. Същата година съпругът и дъщеря й са арестувани от КГБ. През август 1941 г. се установява в Елабуга (Татария), където и принудена да кандидатства за миячка в столова. Самоубива се на 31 август 1941 г.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

 „Аз най-добре зная за мълчаливата борба между режисьор и актьор, тъй като съм живял с нея в продължение на 25 години."

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 96 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .