„След като всички вкупом шептят: Целувай ръка!, Целувай ръка! – ясно е, че не съм длъжна да целувам ръка.“

„В новата си любов забравяме целия си глупав предишен любовен опит.  Защото чарът на новата любов е по-силен от опита.“

„Юношата мечтае за голяма любов, но постепенно се научава да се възползва от всеки удобен случай.“

„Грехът не е в тъмнината, а в нежеланието на светлината.“

„Жените говорят за любов и мълчат за любовниците, мъжете – обратното.“

„Любов има винаги от всичко: през зимата от студа, през лятото от топлината, през пролетта от първите листа, през есента – от последните листа.“

„Творчеството е общото дело, но сътвореното е самостоятелна дейност.“

„Всяка книга е кражба от собствения ти живот. Колкото повече четеш, толкова по-малко умееш и искаш да живееш сам.“ 

„Всички жени те водят в мъглата.“

„Най-ценното в живота и стиховете е да се провалиш.“

„Аз не искам да имам гледна точка. Искам да имам визия.“

„За Бог не можем да кажем нищо, но на Бог можем да кажем всичко.“

„Слушай и помни: всеки, който се смее на бедите на другите е или глупак, или негодяй – често и двете.“

„Никоя страст не може да надделее над чувството ми за справедливост. По-добре да търпиш болка, отколкото да причиняваш болка на друг. Аз не съм победител.  Аз самата се осъждам.“

---

Стихът расте като звезда и роза,

и пепеляшка — сепната едва.

А пред венеца и апотеоза

аз мисля: „За какво ми е това?“

 

Додето спим под камък неизвестен,

долита лист — небесен гост крилат.

Поетът знае и закона звезден,

и формулата на разцъфнал цвят.

 14 август 1918

---

Ще умра, без да кажа: Аз бях.

Не скърбя, нито търся виновни.

Има нещо по-важно, разбрах,

от страстта на победи любовни.

 

Със крило хлопаш в мойте гърди,

млад виновнико, за вдъхновение.

Аз на теб заповядвам: бъди!

Аз — оставам докрай в подчинение.

 30 юни 1918  

МАРИНА ЦВЕТАЕВА – руска поетеса и писателка, родена на 8 октомври 1892 г. Критиката е определя като една от най-оригиналните поетеси на ХХ в. През 1908 г. завършва гимназия в Москва и заминава за Париж. Там посещава лекции по старофренска литература в Сорбоната, след което се връща в родината си. Омъжва се за офицера Сергей Ефрон. През 1920 г. на тригодишна възраст умира втората й дъщеря Ирина. През 1922 г. емигрира заедно с първата си дъщеря в Берлин, по-късно живее в Прага, от 1925 г. се установява в Париж. През 1931 г. съпругът й моли за съветско гражданство и става съветски разузнавач. През 1938 г. се връща в Москва. Същата година съпругът и дъщеря й са арестувани от КГБ. През август 1941 г. се установява в Елабуга (Татария), където и принудена да кандидатства за миячка в столова. Самоубива се на 31 август 1941 г.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 92 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.

„Цезар, шута на пиратите“ от Думитру Раду Попеску (ревю)

Негов учител в театъра е без съмнение Шекспир. Именно геният от Стратфорд го вдъхновява за редица от неговите текстове за театъра.