Родих се да живея в бури —

но ей живота ясноок

ръка на устните ми тури:

„Чуй, тихий извор е дълбок!“

 

ми каза той — и ме погледна.

И в погледа му аз видях,

във бистрината му победна,

затихнали и плач и смях.

---

Аз чувам как листата капят:

есенни тъжни дни…

На път е някой към небето —

черковний звон звъни.

И като стон за помощ, глъхне

отнасян в далнини…

Есенни дни, листата капят,

черковний звон звъни.

---

В душата ми градина

речта си посади,

и на далеч отмина.

Речта ти реч роди.

 

Когато се завърна

речта си непозна;

когато ме прегърна

ти - майска светлина -

 

тя пак бе полетяла

- пчела от цвят на цвят -

и от дъхът ти брала

най-дивний аромат.

---

ВИЖ, И АЗ ЖИВЯ

(По Моргенщерн)

И тъй, вий още живи сте, вий всички –

върби край вадата, брези на склона.

И вие почивате отново, птички,

кат мене, дълго дрямали на клона.

Виж, ляствичке, подрумче, виж от друма,

О, чуйте, аз започвам пак да пея

И радост нижа дума подир дума,

като че мъртва бях, а пак живя!

---

ПРЕДПРОЛЕТ

Издигат се тополите безлисти

изострени и тънки в вечерта,

ликуват косове, кат извор чисти,

почива си в предчувствие свята.

И тежки, мокри облаците висят

засенили беззвездния простор...

Планински блясък в тях закри се.

Поля, гори - един безмълвен хор.

 

МАРА БЕЛЧЕВА – българска поетеса и преводачка, родена на 8 септември 1868 г. Завършва девически институт във Виена. Започва да публикува стихове през 1907 г. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Известна е с преводите си на „Тъй рече Заратустра“  на Ницше и „Потъналата камбана“ на Герхарт Хауптман. След убийството на съпруга й Христо Белчев (финансов министър при Стамболов свързва живота и творчеството си с поета Пенчо Славейков.

Мара Белчева умира на 16 март 1937 г. На нейно име е учреден литературен конкурс в родния й град Севлиево.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.