Родих се да живея в бури —

но ей живота ясноок

ръка на устните ми тури:

„Чуй, тихий извор е дълбок!“

 

ми каза той — и ме погледна.

И в погледа му аз видях,

във бистрината му победна,

затихнали и плач и смях.

---

Аз чувам как листата капят:

есенни тъжни дни…

На път е някой към небето —

черковний звон звъни.

И като стон за помощ, глъхне

отнасян в далнини…

Есенни дни, листата капят,

черковний звон звъни.

---

В душата ми градина

речта си посади,

и на далеч отмина.

Речта ти реч роди.

 

Когато се завърна

речта си непозна;

когато ме прегърна

ти - майска светлина -

 

тя пак бе полетяла

- пчела от цвят на цвят -

и от дъхът ти брала

най-дивний аромат.

---

ВИЖ, И АЗ ЖИВЯ

(По Моргенщерн)

И тъй, вий още живи сте, вий всички –

върби край вадата, брези на склона.

И вие почивате отново, птички,

кат мене, дълго дрямали на клона.

Виж, ляствичке, подрумче, виж от друма,

О чуйте, аз започвам пак да пея

И радост нижа дума подир дума,

като че мъртва бях, а пак живя!

---

ПРЕДПРОЛЕТ

Издигат се тополите безлисти

изострени и тънки в вечерта,

ликуват косове, кат извор чисти,

почива си в предчувствие свята.

И тежки, мокри облаците висят

засенили беззвездния простор...

Планински блясък в тях закри се.

Поля, гори - един безмълвен хор.

 

МАРА БЕЛЧЕВА – българска поетеса и преводачка, родена на 8 септември 1868 г. Завършва девически институт във Виена. Започва да публикува стихове през 1907 г. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Известна е с преводите си на „Тъй рече Заратустра“  на Ницше и „Потъналата камбана“ на Герхарт Хауптман. След убийството на съпруга й Христо Белчев (финансов министър при Стамболов свързва живота и творчеството си с поета Пенчо Славейков.

Мара Белчева умира на 16 март 1937 г. На нейно име е учреден литературен конкурс в родния й град Севлиево.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Любов е да срещнеш някой, който да ти каже нещо ново за теб.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 122 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.