„Мери Попинз никога не каза на никого нищо.“

„Не можеш да очакваш две звезди да паднат на едно и също място в рамките само на един живот.“

„Никога не съм писала книгите си единствено за деца.“

„Писателят е, в крайна сметка, само половината книга. Другата половина е читателят и от читателя писателят се учи.“

„Мери Попинз е много суетна и винаги иска да изглежда максимално добре. Също така беше сигурна, че никога не е изглеждала по друг начин.“

„Не знаете ли, че всеки има своя собствена приказна земя?“

„Вeднъж щом си възприел една история, не можеш да избягаш от нейната съдба.“

„Мит, символ или традиция бяха думите, които в началото слагах отгоре на всяка страница, защото редакторите обичат големи и неясни заглавия.“

„Можете да питате всичко, което си пожелаете, за творчеството ми, но никога няма да говоря за себе си.“

„За мен няма отговори, а само въпроси, и съм доволна, че въпросите продължават вечно.“

---

„Във всяко задължение се крие доза забавление.”

---

"- Говори, дете мое! - насърчи я кобрата. - Какво ссси мислела?

- Ами… че лъвовете и птиците, тигрите и малките животни - всички…

Индийската кобра й помогна:

- Мислела ссси, че ссса врагове, че лъвът не може да види антилопа, без да я изяде, нито пък тигърът - заек?

Джейн се изчерви и кимна.

- Е, да… може би ссси права. Отчасти е така. Но - не на Рождения ден - каза кобрата. - Тази нощ ссслабите не се боят от сссилните, сссилните закрилят малките. Дори аз… - тя млъкна и сякаш се умисли, - дори аз мога да сссрещна дивата гъска, без да помисля за вечеря. Но сссамо тази нощ. Най-сссетне - продължи тя и ужасният й разцепен език се замята в устата й - може би да ядеш и да бъдеш изяден е едно и сссъщо нещо. Моята мъдрост ми подсказва, че е така. Всички ние, и вие в градовете, и ние в джунглите, сссме направени от едно и сссъщо вещество, от една материя. Дървото над главите ни, камъкът под краката ни, птицата, звярът, звездата - всички сссме едно и сссе движим към една цел. Помни това, дори когато напълно ме забравиш, дете мое!"

---

„Мразя да бъда добра” – Мери Попинз

ПАМЕЛА ТРАВЪРЗ (като П. Л. Травърз) - австралийска писателка, родена на 9 август 1899 г. Истинското й име е Хелен Линдън Гоф. Започва да публикува свои поеми още през юношеската си възраст, докато по същото време репутацията й на театрална актриса расте. Работи като секретарка, танцьорка, актриса и журналистка. През 1924 г. се премества да живее в Англия, където се посвещава на писането.

Световна слава й носи поредицата за Мери Попинз. Известен е нейният спор с Уолт Дисни за адаптирането на култовата героиня на големия екран. Историята им е филмирана през 2013 г. с участието на Том Ханкс и Ема Томпсън.

Травърз получава Ордена на британската империя през 1977 г. Умира на 23 април 1996 г. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Опитвам се да използвам цветовете в живописта като думите в поезията, като нотите в музиката."

Хуан Миро, испански художник, роден на 20 април преди 126 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Снимка с Юки“ успява да избута тревожността от душата

„Снимка с Юки“ е повече филм-разсъждение за не/възможността на преодоляване на собствените си граници и влизане в територията на другия, филм за доверието. 

Светлината, казах!*

 

 

 

Стефан Мавродиев участва не само като актьор, но и с личната си позиция.

Един УЮТен филм на Камен Донев

Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева.