„Това, което свирим, е животът.“

„Ако попитате какво е джазът, никога няма да научите.“

„Всичката музика е народна музика. Никога не съм чувал кон да пее.“

„Музикантите не се пенсионират, те спират, когато в тях не остане музика.“

„Всички свирим „до, ре, ми“, но останалите ноти трябва да си откриете сами.“

„Има два вида музика – добра и лоша. Аз свиря добра.“

„Споменът за отминалите неща е важен за джаз музиканта. Неща като стара народна песен, изпята на лунна светлина в задния двор в гореща нощ, или нещо казано много отдавна.“

„Джазът е това, което свиря, за да съм жив.“

„Никога не свири нещо два пъти по един и същи начин.“

„Да джазираш или не – няма такъв въпрос!“

„Да правя пари не ме привлича.“

„Ако не се упражнявам един ден, го знам аз. Ако не се упражнявам два дни го научава критиката. Ако не се упражнявам три дни, го научава и публиката.“

„Това е тайната. Ако повече от нас се обичаха един друг, щяхме да разрешим много повече проблеми. И тогава този свят би бил по-добър.“

„Не се нуждая от думи – всичко е в музикалната фраза.“

ЛУИС АРМСТРОНГ – американски джаз музикант, роден на 4 август 1901 г. Израства в крайна мизерия. На 13 години свири в оркестъра на сиропиталището за безпризорни чернокожи деца в Ню Орлиънс. Инструментът е корнет. Влюбва се в класическата музика преди да научи нотите. Свири пиеси от Лист, Рахманинов, Бах, Густав Малер и Хайдн. Блестящата му солова техника е началото на новата история на джаза. Легендарен е документалният филм на Едуард Мъроу (новинар от Си Би Ес) „Великият Сачмо“, което направен от кадри от концертите му.

Луис Армстронг умира в съня си на 6 юли 1971 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Снобите нямат врагове и затова злословят по адрес на всички с надеждата да си спечелят някой.“

Фредерик Бегбеде, френски писател, роден на 21 септември преди 56 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.