„Маскараден костюм за доброта няма и тя не понася никакви аплодисменти.”

„Умен е този отговор, който прекратява въпроса.“

„Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук.“

„Всичко, което може да се яде, става обект на властта.“

„Най-много биват тормозени със заповеди децата. Удивително е, как те въобще не се пречупват под гнета на заповедите и успяват да преживеят усърдието на възпитателите.“

„Писателят или е оригинален, или въобще не е писател.“

„Мнозина биха живели по-дълго, ако имаха по-малки съкровища.“

„Постигналият успехи вече чува само аплодисментите. За всичко останало е глух.”

„Страстните ласкатели са най-нещастните от всички хора.”

„Някои неща се казват, за да не могат да бъдат казани никога вече.”

„Най-ужасните хора: които всичко знаят и го вярват.”

„Цинизъм: да не очакваш от никого да е нещо повече от теб самия.”

„Свободен си там, където не те обичат.”

„Най-елементарният човек е онзи, комуто са се сбъднали всички желания.”

Най-добрият човек не би бил онзи, който се нуждае от най-малко, а онзи, който подарява най-много от онова, което му е необходимо.

„Големите автори на афоризми се четат така, като че всички те са се познавали един друг много добре.“

„Основният порок на интелигентите е именно този, че за тях светът се състои от интелигенти.“

„Почетните места са за слабоумните. По-добре е човек да живее в срам, отколкото в почести; никакви титли; свобода на всяка цена – на мисълта. Почестите се окачват като ковьори пред очите и ушите. Кой ли още вижда; кой чува; в почести се задушават мечтите и изсъхват плодоносните години.”

„Тя се омъжи за него, за да бъде винаги с него. Той се ожени за нея, за да забрави за нея.“

ЕЛИАС КАНЕТИ- немскоезичен писател и драматург, роден в Русчук (Русе) на 25 юли 1905 г. Получава Нобелова награда за литература през 1981 г. за спомените си „Спасеният език“. Книгите му са предени на повече от 25 езика. Най-забележителните от тях са „Провинцията на човека“ (1973), „Подслушвачът“ (1974), „Съвестта на думите“ (1975), „Спасеният език“ (1977), „Факел в ухото“ (1980), „Игра с очи“ (1985) и записките „Тайното сърце на часовника“ (1987). Носител е на много награди - „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1969), „Голямата австрийска държавна награда“ (1967), наградата „Георг Бюхнер“ (1972), „Нели Закс“ (1975), „Йохан Петер Хебел“ (1980) и „Франц Кафка“ на град Клостернойбург (1981). През 1983 г. му е присъден и Големият орден за заслуги на Федерална република Германия. В родния му Русе от 2005 г. се дава националната литературна награда  на негово име.

Канети умира в Цюрих на 14 август 1994 г. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.