„Маскараден костюм за доброта няма и тя не понася никакви аплодисменти.”

„Умен е този отговор, който прекратява въпроса.“

„Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук.“

„Всичко, което може да се яде, става обект на властта.“

„Най-много биват тормозени със заповеди децата. Удивително е, как те въобще не се пречупват под гнета на заповедите и успяват да преживеят усърдието на възпитателите.“

„Писателят или е оригинален, или въобще не е писател.“

„Мнозина биха живели по-дълго, ако имаха по-малки съкровища.“

„Постигналият успехи вече чува само аплодисментите. За всичко останало е глух.”

„Страстните ласкатели са най-нещастните от всички хора.”

„Някои неща се казват, за да не могат да бъдат казани никога вече.”

„Най-ужасните хора: които всичко знаят и го вярват.”

„Цинизъм: да не очакваш от никого да е нещо повече от теб самия.”

„Свободен си там, където не те обичат.”

„Най-елементарният човек е онзи, комуто са се сбъднали всички желания.”

Най-добрият човек не би бил онзи, който се нуждае от най-малко, а онзи, който подарява най-много от онова, което му е необходимо.

„Големите автори на афоризми се четат така, като че всички те са се познавали един друг много добре.“

„Основният порок на интелигентите е именно този, че за тях светът се състои от интелигенти.“

„Почетните места са за слабоумните. По-добре е човек да живее в срам, отколкото в почести; никакви титли; свобода на всяка цена – на мисълта. Почестите се окачват като ковьори пред очите и ушите. Кой ли още вижда; кой чува; в почести се задушават мечтите и изсъхват плодоносните години.”

„Тя се омъжи за него, за да бъде винаги с него. Той се ожени за нея, за да забрави за нея.“

ЕЛИАС КАНЕТИ- немскоезичен писател и драматург, роден в Русчук (Русе) на 25 юли 1905 г. Получава Нобелова награда за литература през 1981 г. за спомените си „Спасеният език“. Книгите му са предени на повече от 25 езика. Най-забележителните от тях са „Провинцията на човека“ (1973), „Подслушвачът“ (1974), „Съвестта на думите“ (1975), „Спасеният език“ (1977), „Факел в ухото“ (1980), „Игра с очи“ (1985) и записките „Тайното сърце на часовника“ (1987). Носител е на много награди - „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1969), „Голямата австрийска държавна награда“ (1967), наградата „Георг Бюхнер“ (1972), „Нели Закс“ (1975), „Йохан Петер Хебел“ (1980) и „Франц Кафка“ на град Клостернойбург (1981). През 1983 г. му е присъден и Големият орден за заслуги на Федерална република Германия. В родния му Русе от 2005 г. се дава националната литературна награда  на негово име.

Канети умира в Цюрих на 14 август 1994 г. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Не забравяй, че най-важните срещи на човека са срещите с децата му. Обръщай им повече внимание – ние никога не можем да знаем кого ще срещнем в детето си!"

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 141 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.