Език свещен на моите деди,

език на мъки, стонове вековни,

език на тази, дето ни роди

за радост не — за ядове отровни.

 

Език прекрасен, кой не те руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушàл ли се е някой досега

в мелодйята на твойте звуци сладки?

 

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива —

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?

 

из "Българският език"

---

На теб, Българио свещенна,

покланям песни си сега.

из "На България"

---

Как чудно се синее небето ти безкрайно!

Как твоите картини меняват се омайно!

При всеки поглед нови, по-нови красоти:

тук весели долини, там планини гиганти,

земята пълна с цвете, небето със брилянти…

Отечество любезно, как хубаво си ти!

из "Отечество любезно, как хубаво си ти!"

---

Тих бял Дунав се вълнува,

   весело шуми

и "Радецки" гордо плува

   над златни вълни.

из "Радецки"

---

Боят настава, тупат сърца ни,

ето ги близо наште душмани.

Кураж, дружина вярна, сговорна.

Ний не сме веке рая покорна!

 

Нека с тоз удар врага да смажем,

нека му гордо, братя, докажем,

че сме строшили мръсни окови,

че сме свободни, а не робове.

из "Панагюрските въстаници"

---

Девет годин той

скита се бездомен, без сън, без покой,

под вънкашност чужда и под име ново

и с сърце порасло и за кръст готово,

и носи съзнанье, крепост, светлина

на робите слепи в робската страна.

Думите му бяха и прости и кратки,

пълни с упованье и надежди сладки.

из "Левски" 

---

И ту с перо остро, ту с гореща реч

надеждите сейше наблиз и далеч.

Един само буден сред толкова спящи,

ти един за всички като демон бдящи

работѝ, борѝ се, стрескà, вълнувà,

тук мъдрец замислен, там луда глава,

мрачен узник в Стамбул, генерал в Балкана,

поет и разбойник под съща премяна,

мисъл и желязо, лира и тръба:

всичко ти бе вкупом за една борба.

из "Раковски"

---

Четете да знайте, що в стари години

по тез земи славни вършили деди ни,

как със много кралства имали са бран

и била велика българската държава;

как свети Борис се покръстил в Преслава

из "Паисий"

---

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!

из "Опълченците на Шипка"

---

Аз съм българче и силна

майка мене е родила;

с хубости, блага обилна

мойта родина е мила.

из "Аз съм българче"

---

И аз на своя ред ще си замина,

трева и мен ще расне над прахът.

Един ще жали, друг ще ме проклина,

но мойте песни все ще се четат.

из "Моите песни"

ИВАН ВАЗОВ - поет, писател, драматург и народен будител, роден на 9 юли 1850 г. Творчеството му има фундаментално значение за българския език и литература. През 1917 г. е номиниран от граждански комитет, начело с проф. Иван Шишманов за Нобелова награда за литература. Носител е на неприсъждано никога повече звание „Народен поет“ с указ на народното събрание, подписан от цар Борис III (1920).

Умира на 22 септември 1921 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Лесно е, в крайна сметка, да не си писател. Повечето хора не са писатели и нищо лошо не им се случва."

Джулиан Барнс, английски писател, роден на 19 януари преди 74 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.