„Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше бури“.

„Всичко, което съм, виси на косъм днес“.

„Добре възпитаният човек не обижда другия от непохватност. Той обижда преднамерено.”

„Моята сянка е приятелят, за когото копнея“.

„Беше време, в което само мъртвите се усмихваха, доволни, че са оставени най-сетне да почиват“.

„Истинската нежност не може да бъде сбъркана. Тя е тиха и не може да бъде чута“.

„Кураж: велика руска дума, подходяща за езика на децата на нашите деца, чисти и свободни“.

„Струва ми се, че съм в сън – случаен гост в това ужасяващо тяло“.

„Защо този век е толкова по-лош от всички преди него?“

„Винаги чувам тъжните гласове на лятото да преминават като червеношийки над високата трева“.

„Винаги съм си била много подозрителна към хората, които прекалено обичат животните, и онези, които изобщо не ги обичат“.

„Лудостта вече е вдигнала крило и покрила половината ми душа“.

„Радвах се на велика слава, познах и велико безславие и се убедих, че това всъщност е едно и също.

„Винаги съм си била много подозрителна към хората, които прекалено обичат животните, и онези, които изобщо не ги обичат.”

„Достоевски не е знаел цялата истина за злото. Той е вярвал, че ако убиеш старицата лихварка, то до края на живота си ще те гризе съвестта и в края на краищата ще си признаеш, и ще те пратят в Сибир. А ние знаем, че може сутринта да се разстрелят десет и или петнадесет човека, а вечерта да се върнеш, да сапунисаш главата на жена си, защото има лоша прическа.“

---

Написах такива слова,

които да кажа, не смея.

Главата ми болка скова

и тялото странно немее.

 

Свирка обажда се пак,

тлее в сърцето загадка,

тъне под ситния сняг

стара крокетна площадка.

 

Скъсай над мен, листопад!

Мисли, помръквайте вече!

Който е весел и млад,

няма защо да му преча.

 

Прошка реших да ви дам

зарад шегата нелека…

Утре ще дойдете сам

с първата снежна пътека.

 

Дъхави свещи навред

ще ни запалят и в този

миг ще получим букет

оранжерийни рози.

    1911

---

Сивоокия крал

Слава на теб, безизходна печал!

Вчера умря сивоокия крал.

 

Есенна вечер пламтеше отвън,

каза мъжът ми почти като в сън:

 

"Знаеш, от лов го донесли на гръб,

ничком бил паднал под стария дъб.

 

Жалко, кралицата зло сполетя.

Само за нощ посивяла е тя."

 

Взе от камината вехта лула,

седна над своите нощни дела.

 

Щерката будя и както личи,

тя е със същите сиви очи.

 

А зад прозореца шепнат листа:

"Няма го краля ти вече в света..."

1910

АННА АХМАТОВА – руска поетеса, родена на 23 юни 1889 г. Истинското й име е Анна Андреевна Горенко. Представителка е на модернизма и е една от най-значимите поетеси в руския литературен канон. Творчеството й е забранявано по време на режима на Сталин. Поетът Николай Гумильов - съпруг на Ахматова, е разстрелян от сталинистите. Синът й, историкът Лев Гумильов, прекарва много години в ГУЛАГ. След смъртта на Сталин през 1953 г. мястото на Ахматова в руската литература постепенно и колебливо започва да бъде признавано. От края на 50-те години започват да бъдат публикувани книги с нейни стихове, но много от тях остават забранени от цензурата до края на 80-те години. През този период тя пише и мемоари за Александър Блок, Амедео Модилиани (известни са 16 негови платна, за които е позирала Ахматова), Осип Манделщам, издадени са нейни есета, посветени на Александър Пушкин. През 1965 г. й е разрешено да пътува в чужбина, за да получи наградата Таормина в Италия и почетен докторат в Оксфордския университет.

Умира на 5 март 1966 г

Източник: goodreads.com; izquotes.com

.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"В по-голямата си част животът е тъжен, а щастието е случайност."

Робърт Редфорд, американски актьор и режисьор, роден на 18 август преди 83 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.