„Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше бури“.

„Всичко, което съм, виси на косъм днес“.

„Добре възпитаният човек не обижда другия от непохватност. Той обижда преднамерено.”

„Моята сянка е приятелят, за когото копнея“.

„Беше време, в което само мъртвите се усмихваха, доволни, че са оставени най-сетне да почиват“.

„Истинската нежност не може да бъде сбъркана. Тя е тиха и не може да бъде чута“.

„Кураж: велика руска дума, подходяща за езика на децата на нашите деца, чисти и свободни“.

„Струва ми се, че съм в сън – случаен гост в това ужасяващо тяло“.

„Защо този век е толкова по-лош от всички преди него?“

„Винаги чувам тъжните гласове на лятото да преминават като червеношийки над високата трева“.

„Винаги съм си била много подозрителна към хората, които прекалено обичат животните, и онези, които изобщо не ги обичат“.

„Лудостта вече е вдигнала крило и покрила половината ми душа“.

„Радвах се на велика слава, познах и велико безславие и се убедих, че това всъщност е едно и също.

„Винаги съм си била много подозрителна към хората, които прекалено обичат животните, и онези, които изобщо не ги обичат.”

„Достоевски не е знаел цялата истина за злото. Той е вярвал, че ако убиеш старицата лихварка, то до края на живота си ще те гризе съвестта и в края на краищата ще си признаеш, и ще те пратят в Сибир. А ние знаем, че може сутринта да се разстрелят десет и или петнадесет човека, а вечерта да се върнеш, да сапунисаш главата на жена си, защото има лоша прическа.“

---

Написах такива слова,

които да кажа, не смея.

Главата ми болка скова

и тялото странно немее.

 

Свирка обажда се пак,

тлее в сърцето загадка,

тъне под ситния сняг

стара крокетна площадка.

 

Скъсай над мен, листопад!

Мисли, помръквайте вече!

Който е весел и млад,

няма защо да му преча.

 

Прошка реших да ви дам

зарад шегата нелека…

Утре ще дойдете сам

с първата снежна пътека.

 

Дъхави свещи навред

ще ни запалят и в този

миг ще получим букет

оранжерийни рози.

    1911

---

Сивоокия крал

Слава на теб, безизходна печал!

Вчера умря сивоокия крал.

 

Есенна вечер пламтеше отвън,

каза мъжът ми почти като в сън:

 

"Знаеш, от лов го донесли на гръб,

ничком бил паднал под стария дъб.

 

Жалко, кралицата зло сполетя.

Само за нощ посивяла е тя."

 

Взе от камината вехта лула,

седна над своите нощни дела.

 

Щерката будя и както личи,

тя е със същите сиви очи.

 

А зад прозореца шепнат листа:

"Няма го краля ти вече в света..."

1910

АННА АХМАТОВА – руска поетеса, родена на 23 юни 1889 г. Истинското й име е Анна Андреевна Горенко. Представителка е на модернизма и е една от най-значимите поетеси в руския литературен канон. Творчеството й е забранявано по време на режима на Сталин. Поетът Николай Гумильов - съпруг на Ахматова, е разстрелян от сталинистите. Синът й, историкът Лев Гумильов, прекарва много години в ГУЛАГ. След смъртта на Сталин през 1953 г. мястото на Ахматова в руската литература постепенно и колебливо започва да бъде признавано. От края на 50-те години започват да бъдат публикувани книги с нейни стихове, но много от тях остават забранени от цензурата до края на 80-те години. През този период тя пише и мемоари за Александър Блок, Амедео Модилиани (известни са 16 негови платна, за които е позирала Ахматова), Осип Манделщам, издадени са нейни есета, посветени на Александър Пушкин. През 1965 г. й е разрешено да пътува в чужбина, за да получи наградата Таормина в Италия и почетен докторат в Оксфордския университет.

Умира на 5 март 1966 г

Източник: goodreads.com; izquotes.com

.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

Стефан Данаилов, актьор и преподавател, роден на 9 декември преди 77 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.