„Щастливите хора не са непременно добри хора. Понякога щастливите хора са доста неприятни. Това не винаги е приятна гледка.”

„Когато губя всичко, ми остава Бог.”

„Да се опитаме да влезем в смъртта с отворени очи.”

„Няма нещастна любов: не притежаваме онова, което не притежаваме. Няма щастлива любов: това, което притежаваме, не го притежаваме.”

„Накрая условностите формират човека.”

„Историята се интересува само от привилегированите.”

„Отношението между писателя и неговите герои е трудна за описание. Прилича малко на отношението между родителите и децата.”

„Накрая живите същества винаги ви се изплъзват.”

„Човешката природа се променя малко и същевременно е способна на невероятна външна пластичност.”

„От всички игри любовта е тази, която разстройва най-много душата.“

„Някои книги не бива да четеш, преди да си прехвърлил 40.“

„Ако обичаш живота, ще обичаш и миналото, защото то е и сегашно, защото е оцеляло в спомените.“

„Родното място е там, където поглеждаш за първи път на себе си като интелигентен човек.“

„Всяко ясно обяснение винаги ме е убеждавало, всяка учтивост ме е покорявала, а всяко щастие почти винаги ме е правело мъдра. И само с половин ухо слушах добронамерените хора, които казват, че щастието изнервя, че свободата размеква и че човещината покварява онези, към които се прилага. Може и да е така: но при обичайното състояние на нещата в този свят това означава да откажеш да нахраниш прилично изгладнял човек от страх, че би могъл да страда от преяждане след години.“

„Приятелството означава уважение и тотално приемане на друго същество.“

„Нищо не ме трогва повече от куража.“

„Най-голямата ни грешка е да изискваме такива ценности у някой, каквито не притежава, и да се опитваме да култивираме тези, които притежава.“

„Родих се тогава, когато започнах да чета книги.“

„Любовта е наказание. Ние сме наказани с това, че не можем да бъдем сами.“

„Знам, че не знам това, което не знам.“

„Когато направиш нещо за себе си, без да търсиш печалба, то винаги е ценно за теб.“

„Възможността да захвърлиш маската е едно от малкото предимства на остаряването.“

„Законите се променят по-бавно от обичаите.“

Един мъж, който е верен, но който няма никакви други достойнства освен това, че е верен, може да бъде доста досаден.”

МАРГЬОРИТ ЮРСЕНАР – френска писателка, родена на 8 юни 1903 г. Тя е първата жена член на Френската академия, където е приета през 1980 г. През 1951 г. публикува своя magnum opus „Мемоарите на Адриан“. Романът пожънва както комерсиален, така и критически успех до такава степен, че днес се счита за съвременна класика. На български са преведени нейните „Източни новели“, „Записки от градината. Есета“, „Благочестиви спомени“ и др. В навечерието на войната Юрсенар заминава за САЩ при приятелката си Грейс Фрик – преводач на произведенията й на английски. Двете се запознават през 1937 г. и живеят заедно до смъртта на Фрик през 1979 г. Има американско гражданство от 1947 г.

Умира на 17 декември 1987 г. в САЩ.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”

Димитър Димов, български писател, роден на 25 юни преди 110 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,