„Любовта ми към нашата несравнима славянска музика ми помогна да покажа заложбите си на артист и певец пред италианския зрител и слушател." 

---

Господин Македонски,

Получих програмата на „ВАШИЯ“ Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте обаче не можах да разбера, като Вие знаете отдавна моето мнение, което е мнение и на всеки българин.

Тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да направят впечатление дори на невежи хора.

Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така както цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский.

Желая Вам и на Вашето семейство Честита Нова година.

12 януари 1969 г. Борис Христов

---

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

„Гласът на Христов блести с благородна сила, с мекота, широта,  която разкрива съвършена изразна техника." 

В сравнение с гласа на неговия знаменит предшественик гласът на Борис Христов изглежда още по-закръглен, по-мек, не така „тръбящ" и с едно третиране повече италианско, отколкото славянско. Неговото пианисимо никога не пречи на тембъра, богатият му глас се лее с патетична гъвкавост. Всичко това е обект на истинско учудване." - вестник „Комба”, 27. IV. 1953 г.

---

 „Роден актьор, Борис Христов живее своята роля с една драматична напрегнатост, наситеност, вяра, искреност, която достига най-висок връх и буквално смущава слушателите. Свидетелство за това е особената тишина, с която се възприема сцената на халюцинациите или смъртта... Какъв прекрасен медиум, какво певческо изкуство, какви нюанси, отразяващи искрено чувство. По-обигран, по-шлифован, отколкото Шаляпин, по-пречистен от известни сценични ефекти, актьорът Борис Христов привлича големи тълпи в операта. Така както още се казва – аз съм слушал Шаляпин, така дълго ще се казва – аз съм слушал Христов." - Жан Амон, музикален критик

---

„Борис Христов, човек-легенда."

 „Тези, които не са могли да влязат да го чуят, чакат търпеливо до късно през нощта пред операта края на представлението, като се надяват да видят на излизане своя нов идол. До вчера още непознат, днес признат за велик певец .. ." - „Льо Монд", 14. V. 1953 г.

---

„Господин Христов е вулкан от емоции... Сцените, в които участва Борис Христов бяха толкова величествени и напрегнати, че караха зрителя да забрави, че се намира в театър... В тълкуването на Борис Годунов, което Христов дава, пеенето и играта са неделими...” – „Ню Йорк таймс”, 1953 г.

„Това е Борис Христов, гений на оперния театър, чието превъплътяване в изтерзания от собствена вина цар е положително на едно ниво с това на Шаляпин.” – „Чикаго трибюн”, 1958 г.

БОРИС ХРИСТОВ – български певец (бас), роден на 18 май 1914 г. Особено място в репертоара му заема ролята Борис в „Борис Годунов“– счита се, че е най-добрият изпълнител на тази роля след Фьодор Шаляпин. Отличен изпълнител на вокална църковна музика. Записал е всички песни на Модест Мусоргски. Оставя дълбока следа не само с големия си талант, но и с огромната си обич към родината и стремежа да помага и поддържа всичко българско. Прекарал голяма част от живота си по световните сцени и извън България, маестрото пази българския си паспорт през целия си живот, въпреки че това му носи неприятности заради комунистическия режим в България

Умира на 28 юни 1993 г. в Рим.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

  "Една група трябва да има собствено звучене, собствен характер."

 Глен Милър, американски джаз музикант и композитор, роден на 1 март преди 117 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.