„Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотикът.”

„Аз съм обиталището на един гений.”

„Вземи ме, аз съм дрогата; вземи ме, аз съм халюциногенен.”

„Единствената разлика между мен и един луд е, че не съм луд.”

„Изобщо хората разбират твърде малко неща. Особено образованите — не им достига култура. Аз съм самоук.”

„Иронията е необходим естетически компонент на мисленето.”

„Когато бях на 6 години, исках да бъда готвач. Когато бях на 7, исках да бъда Наполеон. Моите амбиции продължават да растат със същата скорост дори сега. Сега не искам да бъда нищо по-различно от Салвадор Дали.”

„Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява - освен ако не са и двете едновременно.”

„Не се страхувайте от съвършенството. Не можете да го постигнете. Още повече, че в съвършенството няма нищо хубаво.”

„Нещо е или лесно, или невъзможно.”

 „Политиката е вицът на историята.”

„Пикасо е испанец - аз също! Пикасо е гений - аз също! Пикасо е комунист - нито пък аз!”

„Скромността не е най-голямата ми добродетел.”

„Сюреализмът, това съм аз.”

„Тайната на моето влияние винаги е била в това, че то е останало тайно.”

„Това, с което се занимавам, е да развалям картините си. И после казвам: „Направих, каквото исках.“

„Уважавам всякакви убеждения и преди всичко онези, които са несъвместими с моите.”

„Художник не е онзи, който се вдъхновява, а онзи, който вдъхновява.”

„Целият свят ми е роб. Винаги идва един момент в живота на хората, когато разбират, че ме обожават.”

САЛВАДОР ДАЛИ - испански художник, роден на 11 май 1904 г. Изявен сюрреалист, автор е на световноизвестни произведения в областта на живописта, графиката, скулптурата, бижутерията, филми и книги. Художническите умения в неговите творби се приписват на влиянието и възхищението от майсторите на Ренесанса.Има силно въображение и необичайно поведение със забележителна склонност към нарцисизъм и мегаломания, които имат за цел да привлекат общественото внимание. Неговият ексцентризъм понякога привлича повече внимание от самото му творчество и критиците го тълкуват като рекламен трик. Проявява любов към всичко, което е позлатено, и прекомерна страст към лукса и ориенталската мода. Той дори си измисля арабско потекло.

Умира на 23 януари 1989 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.“

Васил Левски - национален герой, обесен в София преди 147 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.