Първото ни задължение сутрин: да се изчервим от себе си.

Мъдростта прикрива раните ни: тя ни учи да кървим скришом .

„Ако Адам беше щастлив в любовта, сигурно щеше да ни спести Историята.

„Ако Ной притежаваше дар на пророк, сигурно би издънил ковчега.” 

„Ако нямах свободата да завърша живота си чрез самоубийство, щях отдавна да съм се застрелял.”

„Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалия.”

„Една религия си отива едва когато нейните противници се опитват да запазят целостта й.”

 „Изглежда, че ползата от паметта е само една – дава ни възможност да съжаляваме.” 

„Историята е динамизмът на жертвите.”

„Музиката е пристан за изпепелените от щастие души.” 

„Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.” 

„Открай време Бог избира всичко за нас, дори и вратовръзките, които носим.” 

„Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.” 

„Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.” 

„Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват желанията. Търсенето на щастие е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човешкото падение. Защо тогава да ни учудва, че Париж е най-отдалеченото от рая място?”

„Упадъкът на паметта те прави метафизик.” 

„Циганите са наистина избран народ. Те не носят отговорност за никое събитие, за никоя институция. Техният триумф се дължи на старанието нищо да не основават и за нищо да не се грижат.” 

„Човек – това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом.” 

„Човек забравя болката, но никога унижението.”

ЕМИЛ ЧОРАН - румънски философ, есеист и писател, роден на 8 април 1911 г. От 1937 г. живее в Париж. Принадлежи към групата известни представители на румънската диаспора във Франция - Елиаде, Йонеско, Бранкузи и Енеску . Неговите книги се състоят главно от кратки есеистични текстове и афоризми. Влияние върху нагласата му оказват философи като Фридрих Ницше и Лев Шестов, при все че в късните си текстове се отрича от философските дирения и проявява влечение към френските моралисти от ХVІІ век. Дълго време е в сянката на Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Популярността го застига едва към края на живота си и получава достойно признание като една от големите фигури във френската и румънската култура на ХХ век. Оставя много ръкописи, които не са проучени. Умира на 17 юни 1995 г. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 74 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?

Прозренията на Александър Шурбанов

 

 Думи за юбилейната книга на поета от Огнян Стамболиев

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.