Първото ни задължение сутрин: да се изчервим от себе си.

Мъдростта прикрива раните ни: тя ни учи да кървим скришом .

„Ако Адам беше щастлив в любовта, сигурно щеше да ни спести Историята.

„Ако Ной притежаваше дар на пророк, сигурно би издънил ковчега.” 

„Ако нямах свободата да завърша живота си чрез самоубийство, щях отдавна да съм се застрелял.”

„Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалия.”

„Една религия си отива едва когато нейните противници се опитват да запазят целостта й.”

 „Изглежда, че ползата от паметта е само една – дава ни възможност да съжаляваме.” 

„Историята е динамизмът на жертвите.”

„Музиката е пристан за изпепелените от щастие души.” 

„Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.” 

„Открай време Бог избира всичко за нас, дори и вратовръзките, които носим.” 

„Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.” 

„Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.” 

„Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват желанията. Търсенето на щастие е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човешкото падение. Защо тогава да ни учудва, че Париж е най-отдалеченото от рая място?”

„Упадъкът на паметта те прави метафизик.” 

„Циганите са наистина избран народ. Те не носят отговорност за никое събитие, за никоя институция. Техният триумф се дължи на старанието нищо да не основават и за нищо да не се грижат.” 

„Човек – това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом.” 

„Човек забравя болката, но никога унижението.”

ЕМИЛ ЧОРАН - румънски философ, есеист и писател, роден на 8 април 1911 г. От 1937 г. живее в Париж. Принадлежи към групата известни представители на румънската диаспора във Франция - Елиаде, Йонеско, Бранкузи и Енеску . Неговите книги се състоят главно от кратки есеистични текстове и афоризми. Влияние върху нагласата му оказват философи като Фридрих Ницше и Лев Шестов, при все че в късните си текстове се отрича от философските дирения и проявява влечение към френските моралисти от ХVІІ век. Дълго време е в сянката на Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Популярността го застига едва към края на живота си и получава достойно признание като една от големите фигури във френската и румънската култура на ХХ век. Оставя много ръкописи, които не са проучени. Умира на 17 юни 1995 г. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.