„Правя само неща, които обичам.”

„Обичам да играя роли. Обичам работата си, жена си, децата и приятелите. Когато карам кола на път за студиото, пея и си казвам: „Ти си щастлив човек, Грегъри Пек, дяволски щастлив човек!”

„Вярата ни дава вътрешна сила, чувство за баланс и перспектива в живота.”

„Ако човек трябва да казва на другите кой е, значи е никой.”

„И там бяхме стотици от нас, наредени, и махахме на великия човек, който също ни поздрави. Това представлява познанството ми с Алберт Айнщайн.”

„Предполагам, че инатът ми се дължи на ирландското в мен.”

„Много е важно зад развлечението да има някаква идея.”

„Емоцията е музиката, а сценарият е либретото.”

„Казват, че е по-интересно да играеш лоши момчета, но да играеш добри е по-голямо предизвикателство, защото е по-трудно да ги направиш интересни.”

„Притеснява ме, когато казват, че съм хуманист. Аз просто вземам участие в дейности, в които вярвам.”

„Имал съм своите възходи и падения. Имало е времена, когато съм искал да напусна. Имал съм проблеми с бутилката. Семейни проблеми. Изпитал съм стандартните мъки.”

„Мога честно да кажа, че през 20-те години, откакто правя филми, никога не съм правил роля, която да е толкова близко до истинската ми същност, колкото Атикус Финч.”

ГРЕГЪРИ ПЕК – американски актьор, роден на 5 април 1916 г. През 1944 г. получава предложение за главна роля във филма „Дни на слава“. През 1945 г. се снима в „Ключовете от царството“ и получава номинация за „Оскар”. През 1962 г. за ролята си в „Да убиеш присмехулник“ е отличен със златната статуетка на филмовата академия. Носител е и на „Сезар“, на шест награди „Златен глобус“, на две награди на БАФТА и др. От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата. Снима се в над петдесет филма. В залеза на живота си шокира публиката в САЩ с  моноспектакъла „Разговори с Грегъри Пек“, където разказва за себе си и отговаря на въпроси на зрителите.

Умира на 12 юни 2003 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Открил съм любимите си писатели, като попадах на книги, оставени на летища и в странни хотели.“

Лий Чайлд, английски писател, роден на 29 октомври преди 66 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.