„Думите са всичко, което притежавам, те са мъчително бреме, докато ги упражнявам, и в същото време са неотделима част от моя биологичен ритъм, защото имат вкуса на необикновеното и ме заставят да си съставям свои утопии, да имам свой възглед към света.”

„Поезията е своеобразeн опит да се предизвика удивление. Ролан Барт казва, че да се удивляваш, е равносилно да си влюбeн. И може би това е формулата за успеха в поезията. 

„Пристрастен съм да преоткривам диалектиката на самотата  и  съпричастността  в  смисъла  на  Албер  Камю.  Имам чувството, че пиша, сякаш стреснат и очарован от света-загадка.”

„Тези, които не са преживели 50-те, пък и 60-те години на миналия век, никога не биха разбрали какво значи унижен човек, човек, лишен от собствен поглед и собствено мислене, с блокирана гражданска съвест, словесен кастрат, патентован сомнамбул, пълна нула, удостоен с високото звание „Нов човек“. Човек, който съзнаваше положението си в тази гавра и решаваше да се самоизолира, стрикто подбираше маскировката на задължителните компромиси, съставяше си речник за всичко: за работното място, за събранията, за улицата, за магазините, за учрежденията...

„Всеки истински творец е длъжен да поддържа духа си, да бъде с постоянно будна чувствителност, да изведе на повърхността онова, което таи е дълбоко в душата си, и за постигането на тази цел – да използва език, който слива в едно фикция и живот, автор и читател.”

„Поезията за мен винаги е била отдушник и нещо като терапия  в  условията  на  цензура  и  автоцензура,  за  да  изразя, макар и насаме, личния си опит и преживявания, да ги направя сходни  на  моите  личностни  и  идейни  антени.  Защото  имах нужда да кажа неща на друг език – повече или по-малко кодиран, идиометичен – самият език на поезията.”

„Има читател и читател, както и писател, и писател. Познавам и читатели, притежаващи  висока  култура  и  аналитичен  дар.  Лично  аз  бих предпочел читатели съмишленици, с които при евентуална среща бих могъл свободно да общувам.”

ИВАН ТЕОФИЛОВ – български поет и драматург, роден на 24 март 1931 г. Завършил е ВИТИЗ „Кръстю Сарафов”. Работил е в драматичните театри в Бургас и Русе, както и в Централния куклен театър – София. Бил е водещ редактор на популярната библиотека за съвременна световна поезия „Поетичен глобус” в издателство „Народна култура”, завеждащ отдел „Поезия” в сп. „Пламък”, основател и редактор на литературното сп. „Сезон”. През 1979 г. получава наградата на Съюза на преводачите за превода на Бунин „Избрани стихотворения“. През 1986 г. е награден със Златния знак на Съюза на преводачите за цялостно преводаческо творчество. През 1996 г. е награден за превода „Салоон“.Носител е и на наградата на Министерството на културата за принос в българската култура (1997), на националната награда „П. К. Яворов“ за книгата „Геометрия на духа“ (1998) и на националната награда за поезия „Иван Николов“ на ИК „Жанет - 45“ (1998). Два пъти е лауреат на националната награда за литература „Христо Г. Данов“ (2004, 2013). В началото на юни 2006 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Иван Теофилов в българската литература и култура“.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 131 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.