„Думите са всичко, което притежавам, те са мъчително бреме, докато ги упражнявам, и в същото време са неотделима част от моя биологичен ритъм, защото имат вкуса на необикновеното и ме заставят да си съставям свои утопии, да имам свой възглед към света.”

„Поезията е своеобразeн опит да се предизвика удивление. Ролан Барт казва, че да се удивляваш, е равносилно да си влюбeн. И може би това е формулата за успеха в поезията. 

„Пристрастен съм да преоткривам диалектиката на самотата  и  съпричастността  в  смисъла  на  Албер  Камю.  Имам чувството, че пиша, сякаш стреснат и очарован от света-загадка.”

„Тези, които не са преживели 50-те, пък и 60-те години на миналия век, никога не биха разбрали какво значи унижен човек, човек, лишен от собствен поглед и собствено мислене, с блокирана гражданска съвест, словесен кастрат, патентован сомнамбул, пълна нула, удостоен с високото звание „Нов човек“. Човек, който съзнаваше положението си в тази гавра и решаваше да се самоизолира, стрикто подбираше маскировката на задължителните компромиси, съставяше си речник за всичко: за работното място, за събранията, за улицата, за магазините, за учрежденията...

„Всеки истински творец е длъжен да поддържа духа си, да бъде с постоянно будна чувствителност, да изведе на повърхността онова, което таи е дълбоко в душата си, и за постигането на тази цел – да използва език, който слива в едно фикция и живот, автор и читател.”

„Поезията за мен винаги е била отдушник и нещо като терапия  в  условията  на  цензура  и  автоцензура,  за  да  изразя, макар и насаме, личния си опит и преживявания, да ги направя сходни  на  моите  личностни  и  идейни  антени.  Защото  имах нужда да кажа неща на друг език – повече или по-малко кодиран, идиометичен – самият език на поезията.”

„Има читател и читател, както и писател, и писател. Познавам и читатели, притежаващи  висока  култура  и  аналитичен  дар.  Лично  аз  бих предпочел читатели съмишленици, с които при евентуална среща бих могъл свободно да общувам.”

ИВАН ТЕОФИЛОВ – български поет и драматург, роден на 24 март 1931 г. Завършил е ВИТИЗ „Кръстю Сарафов”. Работил е в драматичните театри в Бургас и Русе, както и в Централния куклен театър – София. Бил е водещ редактор на популярната библиотека за съвременна световна поезия „Поетичен глобус” в издателство „Народна култура”, завеждащ отдел „Поезия” в сп. „Пламък”, основател и редактор на литературното сп. „Сезон”. През 1979 г. получава наградата на Съюза на преводачите за превода на Бунин „Избрани стихотворения“. През 1986 г. е награден със Златния знак на Съюза на преводачите за цялостно преводаческо творчество. През 1996 г. е награден за превода „Салоон“.Носител е и на наградата на Министерството на културата за принос в българската култура (1997), на националната награда „П. К. Яворов“ за книгата „Геометрия на духа“ (1998) и на националната награда за поезия „Иван Николов“ на ИК „Жанет - 45“ (1998). Два пъти е лауреат на националната награда за литература „Христо Г. Данов“ (2004, 2013). В началото на юни 2006 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Иван Теофилов в българската литература и култура“.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.”

Ал Пачино, американски актьор, роден на 25 април преди 79 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Снимка с Юки“ успява да избута тревожността от душата

„Снимка с Юки“ е повече филм-разсъждение за не/възможността на преодоляване на собствените си граници и влизане в територията на другия, филм за доверието. 

Светлината, казах!*

 

 

 

Стефан Мавродиев участва не само като актьор, но и с личната си позиция.

Един УЮТен филм на Камен Донев

Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева.