„Героите в моите филми се опитват да живеят честно и да изживеят колкото се може повече от живота, който им е даден. Вярвам, че трябва да живееш честно и да развиваш способностите си. Хората, които го правят, са истинските герои.”

„За мен правенето на филми съчетава всичко. Това е причината през целия си живот да правя филми. В киното рисуването, литературата, театърът и музиката се съчетават. Но филмът си е филм.”

„Нищо не казва повече за един творец от неговата работа.”

„С добър сценарий добрият режисьор може да създаде шедьовър. Със същия сценарий посредственият режисьор може да направи задоволителен филм. Но с лош сценарий дори добрият режисьор не може да направи добър филм. За истинска кинематографска експресия камерата и микрофонът трябва да са способни да минат през огън и вода – това прави истинския филм. Сценарият трябва да дава мощта на филма.”

„За да напишеш сценарий, трябва първо да изучиш великите световни романи и пиеси. Трябва да откриеш защо са велики. Откъде идва емоцията, която чувстваш, когато ги четеш? Какъв е градусът на страстта на автора? Трябва да изгледаш и великите филми, след това трябва да прочетеш великите сценарии, ако искаш да станеш кинорежисьор, трябва да станеш майстор в писането на сценарии.”

„Предполагам, че всичките ми филми имат обща тема – търсят отговор на въпроса защо хората не могат да бъдат по-щастливи заедно.”

„Япония не разбира много добре, че едно от големите й културни постижения е киното.”

„Мъжът е гений, когато мечтае.”

„В луд свят само лудите са нормални.”

„Не мога да си позволя да мразя никого. Нямам време за това.”

„Във всичките ми филми има 3 или може би 4 минути истинско кино.”

„Днешните хора са забравили, че са част от природата, и я унищожават, а от нея зависи животът ни.”

„Няма по-важни за човешките същества от чистия въздух и чистата вода.”

АКИРА КУРОСАВА – японски режисьор, продуцент, сценарист и монтажист, роден на 23 март 1910 г. Той е най-известният японски кинематографист и един от най-влиятелните режисьори в света на киното. През 1950 г. снима „Рашомон”, който му носи наградите „Златен лъв” и „Оскар”. Следващите му филми – „Да се живее”, „Седемте самураи” и „Телохранител”, утвърждават световната му слава и го превръщат в един от най-влиятелните кинотворци за новото поколение американски кинематографисти. През 1989 г. получава „Оскар” за цялостен принос. Последния му период се характеризира с интензивна помощ от американски режисьори като Стивън Спилбърг, Джордж Лукас и Франсис Форд Копола, които признават неговото влияние. 

Умира на 6 септември 1998 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Ако не можеш да живееш както искаш, няма смисъл да си жив."

Рейналдо Аренас, кубински писател, поет и драматург, роден на 16 юли преди 76 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.