“От върха се вижда надалеч, вижда се ясно и усещаш как висините те правят мъдър и ти дават много вдъхновение”.

 

 

 

 

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

"Винаги вдъхновен, винаги сигурен в онова, което пише, здраво стъпил на земята, която обича и най-възторжено възпява, Владигеров превръща в музика всичко, което допре." - Николай Лилиев

"Всъщност той беше вече класик още през 40-те години, когато беше създал рапсодия "Вардар", "Българска сюита", Третия клавирен концерт...Името му беше легенда – не само за нас, неговите ученици, но и за всеки българин, способен да откликва емоционално на мелодии, хармонии, ритми и багри." - Иван Спасов

"Професорът беше като баща със своите ученици- много контактен, много сърдечен, много емоционален, прям в оценките"  - Александър Райчев

"Още при първата си среща с проф. Владигеров останах възхитен, очарован и изумен. Възхитен от неговата огромна енергия и виталност, очарован от неизчерпаемото му чувство за хумор и естественост, изумен от изключителната, достигаща до разточителство щедрост!" - Васил Казанджиев

„Беше педант по отношение на българския дух на творбата – до такава степен обичаше българското, че вкарваше цели цитати от български народни песни в композициите си. От това се повлияха и неговите ученици - и Кюркчийски, и Георги Костов, и Васил Казанджиев, макар че го правят по-стилизирано. И мен ме скъсваше от работа, но когато беше доволен, не го криеше. 

Само веднъж го чух да критикува – пак в зала „България“, на премиерно изпълнение на творба на друг голям български композитор. Дирижираше Александър, синът на Владигеров. „Ей, браво на моя Сашо, от боклук направи торта“, казва Панчо. А авторът седи зад него и чува всичко. Тогава Панчо се обръща, потупва го по рамото и казва: „Е, нищо, нищо, другия път ще напишеш нещо по-добро!“ 

Наистина притежаваше неподражаемо чувство за хумор! Като отишъл за първи път в Съветския съюз, за да присъства на негови авторски концерти, най-маститите съветски композитори се събрали и започнали да го хвалят, да сипят възторзи за това, което са чули – и Хачатурян, и Шостакович били там. Владигеров слуша, слуша, пък най- накрая им казва: „А вы думали, что я говно?“ - Иван Дренников,  ученик на Панчо Владигеров, пред klassa.bg

ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих, Швейцария. Има брат близнак Любен Владигеров, известен цигулар. Майка им Елиза Пастернак е роднина на писателя Борис Пастернак. Баща им Харалан Владигеров е с друга фамилия, но приема тази на майка си като по-благозвучна. Това се случва, когато завежда семейството си да живее в Шумен в началото на ХХ век. След внезапната му смърт съпругата му и малките момчета се местят в София, където братята постъпват в частно музикално училище. На 12 г. Панчо Владигеров създава първите си композиции. През 1911 г. по препоръка на Добри Христов майката завежда синовете си в Киев, при директора на консерваторията, който препоръчва да учат в Париж. Впоследствие французинът  Анри Марто, професор в Берлинската консерватория, препоръчва Берлин и семейството отпътува там. Следват години на усилено школуване в музиката. През 1918 г. братята се връщат в България, за да отбият военната си служба. През 1921 г. се връщат в Берлин. Панчо Владигеров създава Концерт за пиано № 1 и Концерт за цигулка, рапсодията „Вардар“ (първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност; в основата му е песента на Добри Христов – „Едничък чуй се вик“) и други. Идването на власт на нацистите в Германия 10 години по-късно принуждава Владигерови, които са с еврейски произход да се върнат в София. Тук Панчо Владигеров е назначен за професор в Консерваторията. След 9 септември 1944 г. запазва положението си е уважаван композитор, пианист и диригент до края на живота си през септември 1978 г.

Снимки:vladigerov.org

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.