“От върха се вижда надалеч, вижда се ясно и усещаш как висините те правят мъдър и ти дават много вдъхновение”.

 

 

 

 

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

"Винаги вдъхновен, винаги сигурен в онова, което пише, здраво стъпил на земята, която обича и най-възторжено възпява, Владигеров превръща в музика всичко, което допре." - Николай Лилиев

"Всъщност той беше вече класик още през 40-те години, когато беше създал рапсодия "Вардар", "Българска сюита", Третия клавирен концерт...Името му беше легенда – не само за нас, неговите ученици, но и за всеки българин, способен да откликва емоционално на мелодии, хармонии, ритми и багри." - Иван Спасов

"Професорът беше като баща със своите ученици- много контактен, много сърдечен, много емоционален, прям в оценките"  - Александър Райчев

"Още при първата си среща с проф. Владигеров останах възхитен, очарован и изумен. Възхитен от неговата огромна енергия и виталност, очарован от неизчерпаемото му чувство за хумор и естественост, изумен от изключителната, достигаща до разточителство щедрост!" - Васил Казанджиев

„Беше педант по отношение на българския дух на творбата – до такава степен обичаше българското, че вкарваше цели цитати от български народни песни в композициите си. От това се повлияха и неговите ученици - и Кюркчийски, и Георги Костов, и Васил Казанджиев, макар че го правят по-стилизирано. И мен ме скъсваше от работа, но когато беше доволен, не го криеше. 

Само веднъж го чух да критикува – пак в зала „България“, на премиерно изпълнение на творба на друг голям български композитор. Дирижираше Александър, синът на Владигеров. „Ей, браво на моя Сашо, от боклук направи торта“, казва Панчо. А авторът седи зад него и чува всичко. Тогава Панчо се обръща, потупва го по рамото и казва: „Е, нищо, нищо, другия път ще напишеш нещо по-добро!“ 

Наистина притежаваше неподражаемо чувство за хумор! Като отишъл за първи път в Съветския съюз, за да присъства на негови авторски концерти, най-маститите съветски композитори се събрали и започнали да го хвалят, да сипят възторзи за това, което са чули – и Хачатурян, и Шостакович били там. Владигеров слуша, слуша, пък най- накрая им казва: „А вы думали, что я говно?“ - Иван Дренников,  ученик на Панчо Владигеров, пред klassa.bg

ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих, Швейцария. Има брат близнак Любен Владигеров, известен цигулар. Майка им Елиза Пастернак е роднина на писателя Борис Пастернак. Баща им Харалан Владигеров е с друга фамилия, но приема тази на майка си като по-благозвучна. Това се случва, когато завежда семейството си да живее в Шумен в началото на ХХ век. След внезапната му смърт съпругата му и малките момчета се местят в София, където братята постъпват в частно музикално училище. На 12 г. Панчо Владигеров създава първите си композиции. През 1911 г. по препоръка на Добри Христов майката завежда синовете си в Киев, при директора на консерваторията, който препоръчва да учат в Париж. Впоследствие французинът  Анри Марто, професор в Берлинската консерватория, препоръчва Берлин и семейството отпътува там. Следват години на усилено школуване в музиката. През 1918 г. братята се връщат в България, за да отбият военната си служба. През 1921 г. се връщат в Берлин. Панчо Владигеров създава Концерт за пиано № 1 и Концерт за цигулка, рапсодията „Вардар“ (първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност; в основата му е песента на Добри Христов – „Едничък чуй се вик“) и други. Идването на власт на нацистите в Германия 10 години по-късно принуждава Владигерови, които са с еврейски произход да се върнат в София. Тук Панчо Владигеров е назначен за професор в Консерваторията. След 9 септември 1944 г. запазва положението си е уважаван композитор, пианист и диригент до края на живота си през септември 1978 г.

Снимки:vladigerov.org

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всички наркотици са загуба на време. Те разрушават паметта, самоуважението, всичко, което е свързано със самолюбието...“

Кърт Кобейн, американски музикант и поет, роден на 20 февруари преди 52 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.

„Цезар, шута на пиратите“ от Думитру Раду Попеску (ревю)

Негов учител в театъра е без съмнение Шекспир. Именно геният от Стратфорд го вдъхновява за редица от неговите текстове за театъра.