“От върха се вижда надалеч, вижда се ясно и усещаш как висините те правят мъдър и ти дават много вдъхновение”.

 

 

 

 

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

"Винаги вдъхновен, винаги сигурен в онова, което пише, здраво стъпил на земята, която обича и най-възторжено възпява, Владигеров превръща в музика всичко, което допре." - Николай Лилиев

"Всъщност той беше вече класик още през 40-те години, когато беше създал рапсодия "Вардар", "Българска сюита", Третия клавирен концерт...Името му беше легенда – не само за нас, неговите ученици, но и за всеки българин, способен да откликва емоционално на мелодии, хармонии, ритми и багри." - Иван Спасов

"Професорът беше като баща със своите ученици- много контактен, много сърдечен, много емоционален, прям в оценките"  - Александър Райчев

"Още при първата си среща с проф. Владигеров останах възхитен, очарован и изумен. Възхитен от неговата огромна енергия и виталност, очарован от неизчерпаемото му чувство за хумор и естественост, изумен от изключителната, достигаща до разточителство щедрост!" - Васил Казанджиев

„Беше педант по отношение на българския дух на творбата – до такава степен обичаше българското, че вкарваше цели цитати от български народни песни в композициите си. От това се повлияха и неговите ученици - и Кюркчийски, и Георги Костов, и Васил Казанджиев, макар че го правят по-стилизирано. И мен ме скъсваше от работа, но когато беше доволен, не го криеше. 

Само веднъж го чух да критикува – пак в зала „България“, на премиерно изпълнение на творба на друг голям български композитор. Дирижираше Александър, синът на Владигеров. „Ей, браво на моя Сашо, от боклук направи торта“, казва Панчо. А авторът седи зад него и чува всичко. Тогава Панчо се обръща, потупва го по рамото и казва: „Е, нищо, нищо, другия път ще напишеш нещо по-добро!“ 

Наистина притежаваше неподражаемо чувство за хумор! Като отишъл за първи път в Съветския съюз, за да присъства на негови авторски концерти, най-маститите съветски композитори се събрали и започнали да го хвалят, да сипят възторзи за това, което са чули – и Хачатурян, и Шостакович били там. Владигеров слуша, слуша, пък най- накрая им казва: „А вы думали, что я говно?“ - Иван Дренников,  ученик на Панчо Владигеров, пред klassa.bg

ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих, Швейцария. Има брат близнак Любен Владигеров, известен цигулар. Майка им Елиза Пастернак е роднина на писателя Борис Пастернак. Баща им Харалан Владигеров е с друга фамилия, но приема тази на майка си като по-благозвучна. Това се случва, когато завежда семейството си да живее в Шумен в началото на ХХ век. След внезапната му смърт съпругата му и малките момчета се местят в София, където братята постъпват в частно музикално училище. На 12 г. Панчо Владигеров създава първите си композиции. През 1911 г. по препоръка на Добри Христов майката завежда синовете си в Киев, при директора на консерваторията, който препоръчва да учат в Париж. Впоследствие французинът  Анри Марто, професор в Берлинската консерватория, препоръчва Берлин и семейството отпътува там. Следват години на усилено школуване в музиката. През 1918 г. братята се връщат в България, за да отбият военната си служба. През 1921 г. се връщат в Берлин. Панчо Владигеров създава Концерт за пиано № 1 и Концерт за цигулка, рапсодията „Вардар“ (първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност; в основата му е песента на Добри Христов – „Едничък чуй се вик“) и други. Идването на власт на нацистите в Германия 10 години по-късно принуждава Владигерови, които са с еврейски произход да се върнат в София. Тук Панчо Владигеров е назначен за професор в Консерваторията. След 9 септември 1944 г. запазва положението си е уважаван композитор, пианист и диригент до края на живота си през септември 1978 г.

Снимки:vladigerov.org

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Мъжът трябва да обожава жените или да ги напуска. Нищо средно не съществува.“

Ерих Мария Ремарк, германски писател, роден на 22 юни преди 120 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.