„Реалността често е неточна.“

„Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки.“

„В магазина на хотела имаше само две прилични книги, аз ги бях написал и двете.“

„Може да не съм отишъл там, където исках, но поне съм там, където трябваше да бъда.“

„Отказвам да отговоря на този въпрос, защото не знам отговора му.“

„Предпочитам щастието пред това да съм прав всеки път.“

„Грешно е да си мислите, че можете да решите сериозни проблеми единствено с картофи.“

„Бетовен ни показва какво е да си Бетовен. Моцарт ни показва какво е да си човек. Бах ни показва какво е да си цялата вселена.“

„Не вярвайте на всичко, което четете в интернет, освен на това, което пиша.“

„Невъзможното винаги има доза достойнство в себе си.“

„Живот, пълен с очаквания, е тежък живот. Неговите плодове са тъгата и разочарованието.“

„Той беше мечтател, мислител, философ… или както съпругата му би казала - просто идиот.“

„Всяко същество, което мисли логично, може да бъде заблудено от друго същество, което мисли логично.“

„Въпросите на религията са наистина интересни. Това, което ме притеснява, е, че интелигентни хора ги взимат на сериозно.“

„Учителят обикновено научава повече от ученика.”

„Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва.”

---

„Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.”

„Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста."

Из "Пътеводител на галактическия стопаджия"

ДЪГЛАС АДАМС – английски писател и драматург, роден на 11 март 1952 г. Световна слава му носи научнофантастичния „Пътеводител на галактическия стопаджия“, който първо е радиопиеса, преди да бъде публикуван през 1979 г. Автор е и на „Дърк Джентли. Холистична детективска агенция“ (1987) и „Дългият мрачен следобеден чай на душата“ (1988), както и „Смисълът на живота“ (1983) с Джон Лойд и „Последна възможност за виждане“ (1990) с Марк Каруърдайн и три сценария за телевизионния сериал „Доктор Кой“. Посмъртен сборник с негови творби, съдържащ незавършен роман, е издаден под заглавието „Сьомгата на съмнението“ през 2002 г. Повлиял е силно писателя Нийл Геймън и биолога и автор Ричард Докинс. Има участия в „Летящият цирк на Монти Пайтън“. Умира от инфаркт на 11 май 2001 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ние нито знаем да слушаме, нито да играем. Кючекът и пошли текстове от рода на „Искам го, стискам го” заглушават фолклора и възпитават младото поколение в безвкусица и простотия.“

Иво Папазов – Ибряма, български музикант, роден на 16 февруари преди 67 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.

„Цезар, шута на пиратите“ от Думитру Раду Попеску (ревю)

Негов учител в театъра е без съмнение Шекспир. Именно геният от Стратфорд го вдъхновява за редица от неговите текстове за театъра.