12 ЗАПОВЕДИ ЗА ЩУРЦИТЕ

1. Стреми се да създадеш колкото може повече веселие на околните.

2. Никога не издавай своите болки и лични огорчения и не оплаквай като дърта баба. Оплакването буди съжаление, а съжалението е просяшка монета.

3. Не се озлобявай срещу никого. Дори когато осмиваш някого, не го мрази. Омразата и озлоблението пречат да се създаде хумор и превръщат духовитостта на псуване. А псувнята не е препоръчителна в обществените отношения.

4. Осмивай този, който заслужава, но не от свое, от обществено гледище.

5. Осмивай и иронизирай, колкото можеш, но пази да не превърнеш осмения на жертва. А направиш ли го такъв, престани да го осмиваш, защото хората ще почнат да го съжаляват и твоите по-нататъшни шеги отгоре му ще звучат като издевателство.

6. Занимавай публиката със собствената си личност само дотолкоз, доколкото можеш да осмееш и някои свои недъзи или слабости. Ако дарът, който Бог ти е дал, почнеш да го употребяваш да се кичиш сам с труфила - сам ще станеш смешен пред очите на другите.

7. Имай винаги собствена идеология и собствен светоглед. Дори да е погрешна идеологията, щом е собствена - прощава ти се. Пази се обаче да услужваш на чужди идеологии, защото от „обществен коректор”, (какъвто трябва да бъде хумористът), ще се превърнеш на жалък шут в чужд палат.

8. Никога не казвай: „Аз ще осмея този и този или това и това.” Смехът и осмиването идат непреднамерено, без оглед на личностите, а само по подбуда от проявленията им.

9. Знай, че и преди тебе е имало хумористи, така че веднъж казана от тях духовитост, не я повтаряй, приписвайки й свое авторство. Нищо по-жалко няма от това да прeписваш остаряла и известна шега. А ако е толкоз хубава, че те изкушава да я поднесеш пак на читателя, съобщавай, че е чужда, или най-малко не се подписвай сам под нея.

10. Никога не цитирай свои собствени духовитости. Остави това на другите. Цитират себе си само ония, които веднъж са казали нещо сполучливо и се усещат слаби да кажат подобно нещо и в бъдеще.

11. Не разказвай в компания чужди анекдоти. Ако можеш, измисляй в момента свои шеги и задявки. Хумористът не е актьор, а творец.

12. (Най-важната заповед) Не искай хонорар за всяка написана шега, защото ще опечалиш редакцията. А хумористът… знае се, не бива никого да опечалява.

в. „Щурец”, г. 5. бр. 250, 24.09.1937 г.

ЖЕНАТА И ТАНЦИТЕ

Жената до 20 години е танц-кръжок за изучаване хватките и стъпките.

На 20 години прилича на ръченица. Играе лудо и изморява възрастните играчи.

На 25 години – „Кокарача“, колкото повече се играе,толкова повече се изучава и може да се играе всекога, когато се пожелае.

На 30 години – фокстрот. Много лесно се схваща. Нуждна е само учтива покана от страна на кавалера.

На 35 години – танго. Играе се плавно, не лудешки,но затова пък доставя удоволствие, даже и на околната среда.

На 40 години – валс. Дълго се играе и доставя удоволствие само на опитни играчи.

От 45 години нагоре – старинен кадрил – не се предвижда в програмите на никой бал.

СНЕГЪТ И ЖЕНАТА

Снегът и жената си приличат по това, че снегът пада по повелението на природните закони, а падането на жената зависи само от нея.

Снегът и жената остават чисти само ако нема наблизо хора.

Снегът най-напред пада и след това се омърсява,а с жената става тъкмо обратното.

Жената до едно време обича да се хлъзга, а след това почва да се подхлъзва.

За да се подхлъзне една жена, не е нуждно непременно да има лед. Това може да стане и в топла стая.

Източник: izsofia.blogspot.bg

РАЙКО АЛЕКСИЕВ (ФРА ДЯВОЛО) - художник, карикатурист и фейлетонист, роден 7 март 1893 г. Бил е председател на  Съюза на дружествата на художниците в България, сътрудничил  е на периодичните издания „Македония“, „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“, основател и главен редактор е на сатиричния вестник „Щурец“ (1932 – 1944). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони.  Заради жлъчния си хумор си създава немалко врагове. В последните дни преди Деветосептемврийския преврат той е многократно предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на семейството Никола Мушанов го снабдява с дипломатически паспорти. Алексиев обаче отказва да повярва, че е в опасност и твърди:

„Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.”

След  септември 1944 г. е арестуван от като „враг на народа“ заради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. На 18 ноември 1944 г. е пребит до смърт. След смяната на комунистическия режим в страната през 1989 година е реабилитиран. Съюзът на българските художници отваря галерия „Райко Алексиев“. На негово име е учредена през 2002 г. национална литературна награда за хумор и сатира, връчвана от община Пазарджик. Присъжда се на всеки три години, на 7 март, на български писатели за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 77 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.