„Когато правя филм, няма символика, няма филтър между мен и реалността, както е в литературата. Киното е експлозия на моята любов към реалността.”

„Мисля, че да скандализираш е право, да си скандализиран е удоволствие, а тези, които са против скандалите, са моралисти.”

„Не вярвам, че някога ще има форма на общество, в което хората ще са свободни.”

„Футболът е последният сакрален ритуал, останал в наши дни.”

„Аз съм невярващ, но съм невярващ, който изпитва носталгия по вярата.”

„Смъртта не определя живота.”

„Днешната сексуална свобода за повечето хора е само задължение, социален дълг, общоприето правило, а не истинска необходимост.”

„Казват, че съм имал трима герои: Исус, Маркс и Фройд. Истината е, че имам само един герой – Реалността.”

„Църквата е безмилостното сърце на държавата.”

„Аз така отчаяно обичам живота, че не може да свърши зле за мен.”

„Всяка формалност – официалните учреждения, религията, не само не са задължителни, за да се подобри светът, а напротив, те пречат за това.”

„Разбира се, случаят с Русия е тежък не толкова много заради тежестта на присъдите, но поради факта, че държавата си измива ръцете с великолепната идеология на Маркс, като все повече засилва бюрокрацията, милитаризма, полицейщината и т.н.”

„Смъртта е абсолютно необходима. Докато сме живи не ни достига смисъл, а езикът на нашия живот(с помоща, на който ние изразяваме себе си) е непреводим... Животът може да бъде изразен благодарение на смъртта.”

ПИЕР ПАОЛО ПАЗОЛИНИ - италиански писател, режисьор и публицист, роден на 5 март 1922 г. Известен е с левите си убеждения, смелите си творчески решения, философската си поезия и откритата си хомосексуалност. Дебютира в киното през 1954 г. като сценарист. Автор е на някои от най-интересните филми в новата европейска кинематография: „Евангелието по Матея“ (1964), „Птичища и птички“ (1965), „Едип цар“ (1967), „Сало, или 120-те дни на Содом“ (1975). На български са преведени книгите му „Жесток живот“, „Поезия” и „Теорема”. Пребит е до смърт в нощта на 1 срещу 2 ноември 1975 г. на плаж в Остия, край Рим, при недоизяснени обстоятелства. Предполага се, че е заради скандалния му филм „Сало, или 120-те дни на Содом“.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 218 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.