„Луди има навсякъде, даже и в лудницата.”
„Човек трябва да се стреми да му завиждат колкото се може по-малко.”
„Има прекалено много книги, които не съм прочел, прекалено много места, които не съм посетил, и прекалено много спомени, които не съм запазил достатъчно дълго.“
„Става ми лошо, когато критиците кажат, че съм майстор на популярния роман. Какво тогава е непопулярният роман?“
„Ако играчите бяха въоръжени, нямаше да има достатъчно голям стадион в света, който да побере тълпата.“
„Всички писатели са едни и същи – забравят хиляда добри ревюта и помнят едно лошо.“
„Критиците в Ню Йорк са известни с недоволството си, а не с ентусиазма.“
„Писателят не трябва да се самосъжалява, ако пише и се наслаждава на това, дори и да не му плащат.“
„Винаги е необходимо да сме варвари, защото варварите винаги печелят.“
„По едно време той беше промърморил „завинаги“ с устни, опрени до гърлото ѝ, и сега тя си спомни това, като си мислеше колко млад трябва да е човек, за да каже „завинаги.“
„Ърнест Хемингуей помогна много за възприемането на писателите като публични личности. Естествено той не е бил лигльо.“
„В Америка създадохме стереотипа на прокълнатия млад артист. Най-добрият пример е Фицджералд.“
„Писането е контактен спорт като американския футбол. Може да се нараниш, но ти харесва.“
„Любопитно е, че в Америка има много писатели, които имат една добра книга и това е всичко.“
„В Европа очакват писателят да се усъвършенства до около 75-годишна възраст.“
„Никога не пия, докато работя, но след няколко чашки ми идват идеи, които в никакъв случай нямаше да ме споходят, ако бях трезвен.“
„Тръгваш от маса в кафе, защото всичко в Париж започва от маса в кафе. Чакаш момичето, което обичаш. Тя е млада, американка е и е съвършена. Измислил си я, защото в момента мечтаеш. Едва ли има много неща в този тъжен свят, които да са по-приятни от това да кръстосваш улиците на Париж цял един ден с такова момиче. По Сена плуват ледени блокове и дърветата са отрупани с цветове. Фонтаните на Рона-Поан подскачат и хвърлят ефирен шлейф от пръски по обграждащите ги цветя. По рафтовете са изложени десетки видове pate, алсатийски choucroute, gnocchi и охлюви. Можеш да вземеш такси до Булонския лес и да обядвате под стъклените свещници, овесени направо от дърветата, да поръчаш пъстърва и бутилка вино. Ако е пролет, кестените са отрупани с бели и розови цветове. Можеш да си купиш картичка, на която с изящни букви е отпечатано поетическо обръщение от Виктор Юго към Париж, част от което звучи по следния начин: "Градовете са библии от камък". Излизаш от Лувъра и и влизаш в най-любимия си музей в целия свят - "Жю де Пом", където са събрани великите импресионисти Сезан, Реноар, Моне, Мане, Дега и Писаро.” - из "Париж, Париж"
„Не е щастлив човек, но затова пък е нещо изключително рядко - той е добър човек. Добър, но без късмет. Удивително е колко често тези неща вървят заедно. - из „Хляб по водите“
ЪРУИН ШОУ – американски писател, драматург и сценарист , роден на 27 февруари 1913 г. Родителите му са руски евреи. Истинското му име е Ъруин Гилбърт Шамороф. Известен е с романите си „Богат, беден“, „Младите лъвове“, „Просяк, крадец“ и „Вечер във Византия“. По „Младите лъвове“ е направен филм с участието на Марлон Брандо, а по „Богат, беден“ – минисериал с Ник Нолти. Книгите му са продадени в над 14 милиона копия в цял свят. Умира на 16 май 1984 г.
