„Бог и Родина - безпогрешна двойка, чийто рекорд, що се отнася до гнет и пролята кръв, не може да бъде надминат от никого.”
„Слава богу, все още съм атеист.”
„Възрастта е нещо, което няма значение, освен ако не сте... сирене.”
„Необходимостта да се яде не оправдава проституцията в изкуството.”
„Времето не променя нещата. Човек живее в себе си. Пътешествията не съществуват.” — от автобиографията му „Последен дъх“
„За да се достигне красотата, винаги са необходими три условия: надежда, борба и обладаване. — от автобиографията му „Последен дъх“
„Бедните работници. Мамени и на всичко отгоре бити! Работата е проклятие, Сатурно. Долу работата, която трябва да вършиш, за да преживяваш. Тази работа не ни прави чест, както твърдят – тя само пълни търбусите на свините, които ни експлоатират. Затова пък онази, която вършиш за удоволствие и по призвание, облагородява човека. Би трябвало всички да могат да работят така. Виж ме: аз не работя. И да ме обесят, пак няма да работя. А виждаш, живея – живея зле, но без да работя.”
„Обичам точността. Навярно, това е мания. Не си спомням някога да съм закъснявал. Ако пристигна по-рано - разхождам се наблизо докато не дойде минутата, в която трябва да почукам на вратата.”
„Не обичам политиката. Вече четиридесет години нямам никакви илюзии. Повече не й вярвам.”
„Ненавиждам рекламата и се старая да я избягвам по всякакъв начин, макар че нашето общество е изградено върху рекламата.”
„Сюрреалистите ги беше малко грижа за това, че за да влязат в историята на литературата и живописта, най-напред трябваше да преправят света и да променят живота - и това беше най-важното и неосъществено тяхно желание.”
ЛУИС БУНЮЕЛ – испански режисьор, роден на 22 февруари 1900 г. През 1929 г. създава заедно със Салвадор Дали първия си филм - 16-минутният „Андалуското куче“ . Филмът, финансиран от майката на Бунюел се състои от поредица шокиращи образи с фройдистки характер – известната начална сцена показва в близък план разрязването на женско око с бръснач. „Андалуското куче“ е приет с ентусиазъм от зараждащото се по това време движение на сюрреалистите и продължава да бъде показван често в киноклубовете и в наши дни. Следващият му филм „Златният век” също не остава незабелязан от критика и публика, а властите в Париж го забраняват. Работил е за различни холивудски компании. Филмът му „Забравените“ („Los Olvidados“, 1950) е отличен на Филмовия фестивал в Кан и му донася международна известност.
Умира на 29 юли 1983 г.
